Младата жена завърши омагьосващата си песен с невъзможно дълъг тон. Залата избухна в аплодисменти.
Песента бе по древен текст на Джоузеф Андер и това бе единствената причина да се отнасят с толкова любов към нея. Веднъж Далтон бе прелиствал старите книги, за да види дали не би могъл да научи нещо повече за смисъла й, но не откри обяснения, които да хвърлят повече светлина върху значението на думите, които при съществуването на различни версии на песента не винаги бяха едни и същи. Песента бе от онези, които никой не разбираше, но всеки ценеше, тъй като очевидно бе някакъв вид триумф за един от тачените основатели на тяхната земя. В името на традицията познатата мелодия бе изпълнявана при различни важни случаи.
Поради някаква причина Далтон си помисли, че този път думите му казваха повече от обикновено. Сякаш още малко и щеше да ги разбере. Но това усещане бе мимолетно. Скоро мисълта му отплува другаде и чувството отлетя.
Докато жената се покланяше пред Суверена с разперени ръце, а след това повтори поклона си пред аплодиращите гости на главната маса, разположена до тази на Суверена, дългите й ръкави обърсаха пода. На стената зад двете главни маси, повдигнат върху мащабно уголемени Андериански пики, се стелеше на пищни гънки балдахин от коприна и брокат. Търсеше се ефектът на сцената, в каквато, Далтон го знаеше, двете маси малко или повече се превръщаха по време на празненството.
Певицата се поклони пред гостите, насядали на дългите редици от двете страни на залата. Ръкавите й бяха украсени с бели бухалови пера, така че когато разпереше ръце по време на изпълнението си, заприличваше на жена-птица, на същество, долетяло от света на древните приказки, за които се разказваше в песента.
Стейн, заел мястото си до Министъра и съпругата му, ръкопляскаше вяло, като без съмнение си представяше жената без пернатите й одежди. Вдясно от Далтон Тереза добавяше към аплодисментите си ентусиазирани възгласи на одобрение. Сам Далтон, ръкопляскайки, не можа да сдържи прозявката си.
На излизане певицата отново разпери ръце, в знак на благодарност към изпращащата я публика. След като се скри, от другия край на залата влязоха четирима лакеи, носещи платформа, върху която бе разположен кораб от марципан, плуващ в бурно марципаново море. Издутите му платна бяха изработени от карамелизирана захар.
Целта, разбира се, бе да се предизвести, че следващото ястие ще бъде рибно, както тестеният елен, преследван от тестени хрътки, прескачащи ограда от див чемшир, зад която се спотайваше мечка, предизвестяваше появата на едно от месните ястия, а картоненият орел, разперил криле над макет на столицата Феърфийлд, оповестяваше поднасянето на дивечово блюдо. От галерията се чуха фанфари и барабан, прибавящи и музикален съпровод към поднасянето на новото ястие.
Бяха сервирани пет блюда, всяко състоящо се от поне дузина специалитети. Това означаваше, че оставаха още седем, придружени от същото количество съпътстващи ястия. Музика, изпълнявана на флейта, пикола и барабан, жонгльори, трубадури и акробати развличаха гостите между отделните ястия, докато сред масите гастролираше дръвче, отрупано със захаросани плодове. За радост на всички присъстващи се раздаваха подаръци, състоящи се от механични кончета, чиито крака се местеха в крачка.
Месните блюда включваха всичко — от любимите сукалчета на Тереза — тя бе изяла три малки зайчета — до дивеч, прасе, крава и мечка, застанала на задните си крака. Мечката бе докарана на подвижна платформа. Пред всяка маса наметалото й, надиплено над печеното туловище, бе отмятано встрани, за да могат майсторите месари да отрежат парчета за гостите. Дивечът включваше от врабчетата, които Министърът обожаваше заради качеството им да стимулират потентността, до гълъби, лебедова шия, орел и задушена чапла с преподредени пера и крила, прикрепени с тел така, че да изобразява мним летеж.
Не се очакваше гостите да могат да погълнат такова огромно количество храна. Разнообразието бе предвидено, за да има голям избор. Не само да се достави удоволствие на почетните гости, а и да бъдат те изненадани с изобилие. Посещение в имението на Министъра бе събитие, което се помнеше дълго. За мнозина то се превръщаше в легендарно. Спомен, който не изтляваше с години.