Арфистката се възползва от прекъсването и посегна към чашата, оставена край златната й арфа. Докато се навеждаше, Министърът хвърли сластен поглед към деколтето й, като в същото време ръгна Далтон в ребрата, да не би да изпусне гледката.
Лейди Чанбоор забеляза хищния поглед на мъжа си, но не реагира по никакъв начин. Както обикновено. Тя се наслаждаваше на властта си и с готовност плащаше изискваната за това цена.
Въпреки това насаме Хилдемара понякога налагаше Бертранд, с каквото й падне, но по-скоро от чувството за социална обида, отколкото поради някакви съпружески чувства. Всъщност тя нямаше сериозна причина да е недоволна от флиртовете на мъжа си, тъй като самата тя не бе особено вярна съпруга и от време на време споделяше дискретната компания на един или друг любовник. Далтон си водеше мислен списък с имената им.
Той подозираше, че подобно повечето от любовниците на съпруга й нейните партньори биват привлечени от властта й и от мисълта, че чрез нея могат да си спечелят някаква облага. Повечето хора нямаха представа за ставащото в имението и може би не биха могли да си я представят в друга светлина освен като любяща съпруга — образ, който тя старателно градеше. Андерианците я обичаха така, както други народи обичат своята Кралица.
В много отношения тя бе скритата сила зад кабинета на Министъра. Бе опитна, знаеща, целенасочена. Докато Бетранд се забавляваше, Хилдемара, скрита зад затворените врати, издаваше заповеди. Той разчиташе на професионализма на жена си, често се съобразяваше с нея по материални въпроси, без да го е грижа по какъв начин покровителства тя този или онзи, нито пък интересувайки се от културната сеч, която оставяше след себе си.
Независимо какво мислеше за съпруга си, когато бе насаме със себе си, на публично мястно Хилдемара ревностно пазеше неговата доминантна позиция. Падне ли той, със сигурност щеше да се срути и тя. За разлика от него, тя рядко употребяваше алкохол и старателно прикриваше нощните си приключения.
Далтон в никакъв случай не я подценяваше. Тя плетеше своята собствена паяжина.
Присъстващите изахкаха в почуда, когато иззад марципановия кораб изскочи един „моряк“ и засвири весела рибарска песничка на малката си флейта, акомпанирайки си на барабанче, окачено на колана му. Тереза се заливаше от смях и пляскаше с ръце — такава бе реакцията и на повечето гости.
Тя стисна крака на мъжа си под масата.
— О, Далтон, мислил ли си някога, че ще живеем на такова прекрасно място, че ще познаваме такива прекрасни хора и ще присъстваме на такива прекрасни събития?
— Разбира се.
Тя отново се изсмя и нежно притисна рамо в неговото. Далтон наблюдаваше Клодин, която ръкопляскаше от една маса вдясно. От лявата му страна Стейн набоде парче месо и най-арогантно го разкъса със зъби. Задъвка с отворена уста, наблюдавайки зрелището. Беше видно, че това не е неговият тип забавление.
Прислугата вече бе започнала да сервира рибата в сребърни чинии, които, преди да постави пред гостите, отнасяше при помощната маса, за да бъдат полети със сосове и гарнирани. Суверенът имаше свои сервитьори, които стояха встрани на една маса и опитваха и приготвяха храната му. Използваха ножове, които си носеха, за да обрязват хрупкавите корички на печените меса и хляба за Суверена и семейството му. Имаха други прибори, с които приготвяха поставките, върху които се сервираше храната на Суверена. Тези поставки, за разлика от на другите гости, се сменяха след всяко ястие.
Министърът се наклони към Далтон, стиснал между пръстите си парче свинско, натопено в горчица.
— До мен достигна слух, че на празненството присъства жена, която може би е склонна да разпространява неприятни слухове. Може би ще е добре да се заемеш по-късно.
От платото, което споделяше с Тереза, Далтон избра с два пръста парче круша в бадемово мляко.
— Да, Министър, погрижих се. Вече няма подобни намерения за проява на неуважение. — Той метна крушата в устата си.
Министърът повдигна вежда.
— Е, в такъв случай, добре.
Усмихна се широко и смигна край Далтон. Цяла сияеща, Тереза отвърна на поздрава му с поклон.
— О, скъпа ми Тереза, казах ли ти вече, че тази вечер изглеждаш особено божествена. И косата ти е прелестна. Сякаш си добрият дух, удостоил ме с честта да благослови трапезата ми. Ако не бе омъжена за моята дясна ръка, по-късно щях да те поканя на танц.