Министърът рядко танцуваше с друга освен с жена си и — както бе по протокола — със съпругите на официалните си гости.
— Министре, за мен би било чест — каза Тереза, запъвайки се от вълнение. — Както и за съпруга ми, убедена съм в това. Не бих могла да бъда в по-добри ръце на дансинга. И изобщо където и да било.
Въпреки че Тереза обикновено успяваше да запази статута си на високопоставена особа, този път се изчерви пред оказаната й изключително висока чест. Ръката й зачовърка блестящите панделки, привързани за косата й. Тя си даваше пълна сметка за завистта в очите на околните, станали свидетели на разговора й със самия Министър.
По намръщената физиономия зад Министъра Далтон можеше да прецени, че подобен танц, при който Бертранд Чанбоор със сигурност щеше да се притиска силно до полуголите гърди на Тереза, никога няма да се осъществи. Лейди Чанбоор не би допуснала Бертранд да покаже публично подобна липса на пълно отдаване към собствената й персона.
Далтон се върна на служебни въпроси, леко насочвайки разговора в интересуващата го посока:
— Един от официалните лица в града е доста загрижен за ситуацията, за която говорихме.
— Какво казва? — Бертранд знаеше за кой именно директор говорят и разумно не спомена името му на всеослушание. Очите му обаче заблестяха от гняв.
— Нищо — увери го Далтон. — Но е настоятелен. Може да продължи да задава въпроси, да иска обяснения. Нашите опоненти това и чакат — да се надигне недоволство. Би било притеснителна загуба на време, която ще ни отдалечи от грижите ни за народа, ако се оставим да бъдем въвлечени в ненужни обвинения за неправилен курс на поведение.
— Но това е абсурдно — каза Министърът, придържайки се към стила на тайнствения разговор, изпълнен с недомлъвки. — Не смяташ сериозно, надявам се, че има хора, които наистина възнамеряват да застанат на пътя на добрите ни дела?
Думите му звучаха като заучени — използваше ги толкова често. Предпазливостта изискваше публичните им разговори да са добре премерени. Не бе изключено сред гостите да има хора с дарбата, надявайки се да я използват в долавяне на думи, които не са предназначени за чужди уши.
Самият Далтон бе наел на служба жена с такъв талант.
— Отдали сме живота си в служба на Андерианския народ — продължи Далтон — и въпреки това се появяват тези алчни хора, макар и да се броят на пръсти, които искат да заложат прът в колелото на прогреса, което завъртаме в името на добруването на обикновените хора.
От платото, което споделяше с жена си, Бертранд избра печено крило от лебед и го прокара през малка купичка ашурен сос.
— Значи в такъв случай смяташ, че размирниците се канят да ни създадат проблеми?
Лейди Чанбоор, която отблизо следеше разговора, се наклони към съпруга си.
— Размирниците само дебнат възможност да унищожат доброто, сторено от Бертранд. Те с готовност ще помогнат на всеки, който създава проблеми. — Тя многозначително отправи поглед към Суверена, когото младата му жена хранеше с пръсти. — Чака ни важна работа и нямаме нужда от опозиционери, които да ни се пречкат.
Бертранд Чанбоор бе най-сериозният кандидат за Суверен, но имаше опоненти. Веднъж избран, Суверенът служеше до живот. Всеки провал в такъв важен момент можеше да изключи Министъра от списъка с кандидатите. Имаше доста хора, които само дебнеха за подобен провал и щяха да слушат и гледат настойчиво за издънка.
След като Бертранд Чанбоор бъде избран за Суверен, за тях нямаше защо да се притесняват. Но дотогава нищо не бе сигурно.
Далтон кимна почтително.
— Вие добре познавате ситуацията, лейди Чанбоор.
Бертранд изсумтя лекичко:
— Предполагам, имате предложение.
— Така е — отвърна Далтон, снишавайки гласа си почти до шепот. Не бе учтиво да шепнеш на такова място, но нямаше друг начин. Трябваше да се действа, а шепотът нямаше да бъде чут.
— Смятам, че ще е най-добре, ако разстроим равновесието на нещата. Това, което съм намислил, не само ще изтръгне плевелите от нивата, но и ще ги накара да се замислят дали да растат изобщо повече.
Без да изпуска от око масата на Суверена, Далтон обясни предложението си. Лейди Чанбоор се поизправи с лукава усмивка. Съветът на Далтон се връзваше и с нейните намерения. Без да показва чувствата си, Бертранд, наблюдавайки как Клодин рови в чинията си, се съгласи.
Стейн демонстративно прокара ножа си през фината бяла памучна покривка.
— Чудя се защо просто не им прережа гърлата.
Министърът се огледа да види дали някой не е чул думите на Стейн. Лицето на Хилдемара пламна от ярост. От подобно изказване, особено от страна на човек, носещ наметало от човешки скалпове, Тереза стана бяла като платно.