Стейн бе предупреден. Ако подобни думи бъдат чути и докладвани, могат да предизвикат разследване, което неминуемо щеше им докара Майката Изповедник на посещение. И тя нямаше да се успокои, докато не установи истината. Станеше ли това, нищо чудно да е склонна да използва магията си, за да отстрани Министъра от кабинета му. Завинаги.
Със смъртоносен поглед Далтон отправи мълчаливо предупреждение към Стейн. Онзи се ухили широко през пожълтелите си зъби.
— Само приятелски майтап.
— Не ме е грижа колко е голям Императорският орден — изръмжа Министърът за ушите на всеки, който можеше да е чул Стейн. — Ако не бъдат поканени — което те първа ще бъде решено, — ще загинат, покосени от Домини дирч. Императорът го знае. В противен случай не би ни молил да размислим над щедрите му предложения за мир. Сигурен съм, че ще остане недоволен да научи как един от хората му обижда нашата култура и законите, по които живеем.
Вие сте тук като делегат на император Джаганг, дошъл да разясни пред нашите хора позицията и либералните предложения на императора. Нищо повече. Ако се наложи, ще повикаме друг да свърши работата.
Стейн се усмихна мазно на целия смут, който бе предизвикал.
— Шегувах се, разбира се. Подобни празни разговори са обичай у нас. Там, откъдето идвам, такива приказки са нормални и безобидни. Уверявам ви, че бе просто за забавление.
— Надявам се ще се отнасяте с повече такт, когато се обръщате към хората ни — продължи Министърът. — Дошли сте да говорите по сериозни въпроси. Директорите не биха приели подобен род унизителен хумор.
Стейн се изсмя грубо.
— Господин Камбел ми обясни колко нетолерантна е вашата култура към подобни шеги, но моята първична природа ме накара да забравя мъдрите му думи. Моля, извинете несполучливата ми шега. Не исках да обидя никого.
— В такъв случай, добре — заключи Бертранд и се облегна на стола, острият му поглед обиколи гостите. — Всички Андерианци познават арогантността само бегло и не са свикнали с подобни изрази, камо ли с подобни действия.
Стейн се поклони.
— Има още много да уча за похвалните обичаи на вашата култура. С нетърпение ще очаквам възможност да мога да ви опозная по-добре.
При тези напълно обезоръжителни думи Далтон си подобри мнението за госта. Невчесаната коса на Стейн заблуждаваше. Това, което се намираше под нея, съвсем не бе толкова неподредено.
Ако лейди Чанбоор долови хапливата сатира в остроумния отговор на Стейн, не го показа. Лицето й възвърна обичайния си сладко-кисел израз.
— Разбираме и уважаваме искрените ви усилия да научите онова, което сигурно ви се струва странно в нашите обичаи. — Тя побутна чашата на Стейн към него: — Моля, опитайте малко от нашето вино от долината Нарийф. Всички ние го харесваме много.
Дори съпругата на Министъра да не бе забелязала тънката жилка сарказъм в думите на Стейн, Тереза я бе усетила. За разлика от Хилдемара, Тереза бе прекарала по-голямата част от съзнателния си живот на бойното поле на женските социални структури, където думите се превръщаха в оръжие, способно да наранява до кръв. Колкото на по-високо ниво се говореше, толкова по-дълбоки можеха Да бъдат раните от думите. Човек трябваше да е истински вещ, за да разбере кога е наранен до кръв или пък раната е била само колкото да я забележат останалите.
На Хилдемара не й бе нужен остър ум. Властта й я защитаваше. Андерианските генерали рядко вадеха мечовете си.
Докато наблюдаваше с практически интерес, Тереза отпи от чашата си. В същото време Стейн вдигна своята и я изпразни почти до дъно.
— Добро е. Всъщност бих казал, че е най-доброто, което някога съм опитвал.
— За нас е чест да чуем високото мнение на човек, който е пътувал толкова много — отвърна Министърът.
Стейн стовари чашата си на масата.
— Най-сетне се нахраних доволно. Кога ще говоря?
Министърът повдигна вежда.
— Когато се нахранят и гостите.
Отново широко ухилен, Стейн набоде парче месо, облегна се назад и започна да го гризе направо от ножа си. Докато дъвчеше, очите му смело посрещаха знойните погледи на някои от жените в залата.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
МУЗИКАНТИТЕ ОТ ГАЛЕРИЯТА подеха морска мелодия, докато в залата влизаха въоръжени с огромни сини знамена слуги. Двойките мъже, носещи знамената, ги разтърсваха в такт с музиката, получавайки ефект като от бушуване на океански вълни, докато нарисуваните на знамената рибарски лодки подскачаха по платнената морска шир.
Докато прислугата на Суверена се роеше край масата му, лакеи в униформи на имението наобиколиха главната маса на Министъра, въоръжени със сребърни подноси, отрупани с цветно аранжирани рибни блюда. Министърът си избра щипци от рак, филе от сьомга, пържена лещанка, платика и змиорки в шафранов сос, като лакеят поднасяше всяко блюдо пред Министъра и жена му, за да си отсипят в общото плато.