Министър Чанбоор потопи дълго парче змиорка в шафрановия сос и го предложи, поднасяйки го с пръст, на жена си. Тя му се усмихна любовно и с върховете на маникюра си го пое от пръста му, но преди да го доближи до устата си, сякаш внезапно обзета от любопитство, го остави в чинията си и попита Стейн какви храни употребяват в неговия край. За краткото време, през което бе живял в имението, Далтон бе успял да научи, че нещото, което лейди Чанбоор мрази повече от всичко на света, бе змиорка.
Когато един от лакеите донесе плато с речен рак, Тереза намекна на Далтон с многозначително повдигнати вежди, че би искала да го опита. Лакеят сръчно счупи черупката, издърпа жилата, разбухна месото и натъпка черупката под него с препечени сухарчета и масло, както бе пожелал Далтон. С помощта на ножа си Далтон бодна парченце месо от делфин от едно плато, поднесено му от лакей, свел глава дълбоко между повдигнатите си рамене. Лакеят приклекна, както правеха всички, и се отдалечи с танцова стъпка.
Сбръчканият нос на Тереза му подсказа, че не желае змиорка. Той взе една за себе си само защото кимането и широката усмивка на Министъра му намекнаха, че трябва. Веднага след това Министърът се наведе към него и прошепна:
— Змиорката е добре за змиорката, ако ме разбираш.
Далтон просто се усмихна с престорено задоволство. Мисълта му бе съсредоточена върху работата и предстоящите събития, а освен това не се притесняваше за своята „змиорка“.
Докато Тереза опитваше шарана с джинджифил, Далтон разсеяно си взе от печената херинга със захар, наблюдавайки как Хакенците лакеи, подобно нападателна армия, се юрват към масите на гостите. Носеха плата с печена щука, костур и пъстърва; печена минога, моруна и хек, сьомга, тюлен и есетра; раци, скариди и миди в легло от глазуриран хайвер, а също и супници, пълни със супа от специален вид миди, рибена яхния и разноцветни сосове от всякакъв вид. Други плата предлагаха по атрактивен начин още цял куп сосове и многоцветни ястия от комбинирани съставки, от делфин и грах в чеснов винен сос до хайвер от есетра и тригла, до писия и треска в сос верт.
Обилието от храни, поднесени по толкова изискан начин, бе предвидено да представи не само един политически спектакъл, в който Министърът на културата да демонстрира своята сила и благополучие, но и да внуши — да запази Министъра от обвинения в демонстративни изхвърляния — дълбока религиозна конотация. Това изобилие бе в крайна сметка демонстрация на пищността на Създателя и независимо от привидното богатство, едно безкрайно малко вкусване на Неговата безкрайна щедрост.
Празненството не бе организирано, за да обслужва събралото се множество, а множеството бе поканено да присъства на празненството — малка, но значителна разлика. Това, че празненството не бе посветено на някаква социална причина — да речем, сватба или годишнина от военна победа, само подчертаваше религиозната му същност. Присъствието на Суверена, в качеството му на наместник на Създателя на този свят, само допълваше свещените аспекти на вечерта.
Това, че гостите бяха впечатлени от богатството, силата и благородството на Министъра и съпругата му, бе случайно и неизбежно. Далтон, случайно, забеляза огромен брой хора, които са неизбежно впечатлени.
Помещението се изпълваше с все повече разговори, поръсвани с взривове смях, докато гостите напредваха с виното, хапваха от неизброимите блюда и топваха пръсти в различните сосове. Арфистката бе подела нова мелодия по време на вечерята. Министърът похапваше змиорка и разговаряше с жена си, Стейн и двамата високопоставени гости в далечния край на масата.
Далтон избърса устни, решил да се възползва от възможността, предоставена му от лежерното настроение в залата. Отпи последна глътка вино и се обърна към жена си:
— Откри ли нещо от разговора по-рано тази вечер?
С помощта на ножа си Тереза разряза парче пържена щука, пое го с пръсти и го потопи в червен сос. Разбра, че той има предвид Клодин.
— Нищо специално. Но подозирам, че агънцето не е заключено в кошарата.
Тереза нямаше представа за какво е всичко това, нито пък, че Далтон бе използвал две Хакенски момчета да предадат съобщение на Клодин, но бе достатъчно наясно, за да разбере, че Клодин вероятно създава проблеми във връзка с отношенията си с Министъра. Макар никога да не бе говорила с Далтон подробно, Тереза знаеше, че не седи на главната маса само защото Далтон е добър познавач на закона. Тя сниши глас: