— Докато говорих с нея, обръщаше доста внимание на Директор Линскот — нали разбираш, гледаше го, правейки се, че не го гледа. Освен това се озърташе да види дали някой не я наблюдава.
На думите на Тереза можеше да се вярва, тя никога не изказваше подозрения, без да са основателни.
— Защо, мислиш, тя прояви подобно безсрамие, та да разказва на всички жени в имението, че Министърът я изнасилил?
— Струва ми се, че го е правила като защита. Предполагам си е мислела, че ако хората вече знаят за това, никой няма да й затвори устата, преди да се разбере истината.
— Изведнъж обаче устата й все пак е била затворена. Но както вече казах, наблюдаваше Директора, преструвайки се, че не го гледа.
Тереза остави на него да си вади заключенията. Далтон се наведе към нея, после стана от стола.
— Благодаря ти, скъпа. Ако ме извиниш за малко, ще отида да свърша една работа.
Тя го стисна за ръката.
— Нали не си забравил, че ми обеща да ме представиш на Суверена?
Далтон леко я целуна по бузата, преди да срещне погледа на Министъра. Казаното от Тереза само потвърждаваше убедеността му в правилността на плана му. Залогът бе висок. Директор Линскот можеше да стане опасен. Далтон с основание бе убеден, че съобщението, предадено от двете момчета, е затворило устата на Клодин. Но ако това не беше така, намисленото от него щеше да прекърши възможността й да сее семената си. Той леко кимна на Бертранд.
Обиколи залата, като се поспираше при доста от масите, поздравяваше познати, тук изслушваше по някоя шега, там по някоя клюка, на трето място си уговаряше среща. Всички гледаха на него като представител на Министъра, дошъл от главната маса да обиколи гостите, да види дали всички са доволни.
Пристигнал най-сетне до истинското си назначение, той блесна в топла усмивка.
— Клодин, моля се да си по-добре. Тереза предложи да намина да те видя — да проверя дали нямаш нужда от нещо, като се има предвид, че Едуин отсъства.
Тя го дари с прилична имитация на искрена усмивка.
— Съпругата ви е истинско съкровище, господин Камбел. Добре съм, благодаря. Храната и компанията ми по действаха добре. Моля, предайте й, че се чувствам много по-добре.
— Радвам се да го чуя. — Далтон се наведе ниско до ухото й: — Щях да пратя на Едуин едно предложение чрез вас — всъщност то се отнася и за двама ви. Но не ми се ще да го правя точно сега, когато не само сте без него, но и преживяхте този ужасен инцидент. Не мога да си позволя да ви карам да мислите за работа, когато не ви е до това. Така че, щом се оправите, бихте ли наминали при мен?
Тя го изгледа със смръщено чело.
— Благодаря ви за загрижеността, но съм добре. Ако става въпрос за работа, касаеща Едуин, той би желал да ви изслушам. Двамата работим заедно и по отношение на работата нямаме тайни един от друг. Знаете го, господин Камбел.
Далтон не само го знаеше, но разчиташе на това. Той приклекна край стола й, който тя извърна така, че да е встрани от другите гости на масата й.
— Моля да ме извините за предположенията. Е, както разбирате — започна той, — Министърът изпитва дълбоко съчувствие към хора, неспособни да изхранват сами своите семейства по друг начин, освен като просят храна. Но макар да намират къшей хляб, семействата им продължават да мизерстват без дрехи, прилично жилище и други необходими неща. Въпреки благотворителността, която проявяват добрите Андерианци, много деца си лягат пронизвани от болката на глада. Тази съдба връхлита както Хакенци, така и Андерианци, и Министърът съчувства дълбоко на всички тях — тъй като те са негова отговорност.
Министърът работи усилено и най-сетне довърши и последните подробности от нов закон, благодарение на който много хора ще имат възможност да работят. Хора, за които иначе нямаше никаква надежда.
— Това, това е чудесно от негова страна — заекна тя.
— Бертранд Чанбоор е добър човек. Щастливи сме, че човек като него е наш Министър на културата.
Далтон прокара ръка през устните си, а тя отвърна очи от него.
— Ами, работата е там, че Министърът често споменава колко дълбоко уважава Едуин — за всичко онова, което той е сторил за нашия народ. Така че предложих на Министъра да намерим начин да се отблагодарим на Едуин и да му покажем уважението и благодарността си към усилената му работа и отдаденост.
Министърът се съгласи с охота и тутакси му хрумна идеята новият закон да бъде предложен и спонсориран от Едуин Уинтроп. Министърът дори има идея законът да се казва „Закон на Уинтроп за честното работонаемане“ — в знак на почит към съпруга ви. И към вас, разбира се, за цялата ви работа. Всички знаят какви заслуги имате в изработването на законите, които прокарва Едуин.