Погледът на Клодин се върна на неговия. Тя вдигна ръка към гърдите си.
— Ами, господин Камбел, много щедро от ваша страна и от страна на Министъра. Думите ви искрено ме изненадват, както, сигурна съм, ще изненадат и Едуин. Ние със сигурност ще искаме да разгледаме закона възможно най-скоро, за да стане възможно по-бързото му пускане в действие.
Далтон изкриви лице.
— Всъщност работата е там, че Министърът току-що ми каза, че е нетърпелив да обяви новия закон още тази вечер. Първоначално възнамерявах да ви изпратя работно копие от текста, за да можете двамата с Едуин да го разгледате, но при положение, че тук са се събрали всички Директори, Министърът реши, че моментът е подходящ да се действа — че няма да може да понесе мисълта, че онези хора ще останат на улицата дори още ден. Та нали те трябва да хранят семействата си.
Тя облиза устни.
— Ами да, разбирам. Сигурно, но наистина…
— Добре. О, да, чудесно. Много мило от ваша страна.
— Но наистина бих искала първо да го погледна.
Просто трябва да го видя. Едуин би искал.
— Да, разбира се. Още утре сутринта.
— Но аз имах предвид преди…
— При положение, че всички са се събрали тук тази вечер, Министърът искаше да го обяви тази вечер. Той наистина не желае да губи нито ден, нито пък му се ще да промени името Уинтроп за подобен важен закон. А и освен това толкова се надяваше, че Суверенът, след като е тук тази вечер — а както всички знаем, това се случва изключително рядко, — ще чуе за Закона на Уинтроп за честното работонаемане, предвиден да помага на хора, загубили всяка надежда. Суверенът познава Едуин и ще бъде наистина доволен.
Клодин хвърли бърз поглед на Суверена. Отново облиза устни.
— Но…
— Искате ли да помоля Министъра да отложи закона? Освен, че би искал Суверенът да не изпусне това събитие, Министърът ще бъде още по-разочарован да изпусне удалата му се възможност и да разочарова гладуващите деца, които зависят изцяло от него. Разбирате нали че всичко се прави за доброто на децата.
— Да, но за да…
— Клодин — каза Далтон и пое ръката й между своите, — вие нямате деца, така че съм сигурен, че ви е трудно да влезете в положението на родителите, които няма с какво да изхранват чедата си, отчаяни от липсата на работа. Но опитайте се поне да си представите техния страх и ужас.
Тя понечи да каже нещо, но от гърлото й не излезе нито звук. Той продължи, отнемайки й възможността да опита отново.
— Помъчете се да разберете какво е за едни майка и баща да чакат ден след ден, да чакат надеждата, да чакат утре нещо да се случи и да успеят да намерят работа, с която да могат да изхранят децата си. Нима не можете да помогнете? Не можете ли да се опитате да разберете какво й е на една млада майка?
Лицето й изгуби руменината си.
— Да — прошепна накрая тя. — Разбирам. Искам да помогна. Сигурна съм, че Едуин ще бъде доволен да научи, че е обявен за спонсор на този закон.
Преди да е успяла да каже още нещо, Далтон се изправи.
— Благодаря ви, Клодин. — Той отново пое ръката й и я целуна. — Министърът ще бъде изключително доволен да разбере, че го подкрепяте — както и онези хора, които ще си намерят работа. Вие направихте нещо добро за децата. Сигурно точно в момента добрите духове ви гледат с усмихнати лица.
Докато Далтон се върне на масата си, лакеите вече сервираха следващото ястие, бързо разполагайки по едно плато с костенурков пай в средата на всяка маса. Гостите поглеждаха учудено пайовете, които бяха леко набраздени върху коричката, но не разрязани до долу. Смръщена, Тереза се бе надвесила над масата и се взираше ококорено в пая, сервиран пред Министъра и жена му в средата на главната маса.
— Далтон — прошепна тя. — Паят се премести сам.
Далтон продължаваше да се усмихва:
— Сигурно грешиш, Тес. Пайовете не могат да се движат.
— Но аз съм сигурна.
В същия момент коричката се пропука и една част от нея се повдигна. Отдолу се показа една глава и втренчи очи в Министъра. Една лапичка започна да драска и костенурката се измъкна навън, последвана от друга. Из цялата зала избухнаха изненаданите смехове на гостите, аплодиращи и бъбрещи в почуда, докато от всички маси започнаха да се пръкват костенурки.
Те, разбира се, не бяха опечени живи. Пайовете бяха опечени с изсушени шушулки в тях. След това бе пробита дупка, през която шушулките бяха извадени и на тяхно място бяха поставени костенурките. Коричките бяха набраздени леко, за да се чупят лесно и да позволят на костенурките да избягат.