— Трябва да му повярваш, Майкъл — примоли се Ребека. — Убедена съм, че казва истината…
— Аз обаче не съм приключил — прекъсна я Купър. — Все още не знам защо Сен Клер е тръгнал по петите на Фрогмор. Е, йезуите? Кажи ми — твоят орден няма ли си друга работа, та пилее толкова сили по този случай? Нима не ви стигат проблемите с лютераните и калвинистите?
— Аз съм само един йезуит и това е моята задача — отвърна Сен Клер.
— Нима? Не забравяй, че като таен агент съм запознат с докладите на всякакви шпиони и информатори и знам, че някога двамата с Фрогмор сте били приятели.
— Глупости! Измамих го само за да се доближа до него.
— Но после двамата сте се скарали?
— Да, скарахме се.
— Освен това сте се сбили и ти си загинал. Поне такива са сведенията, които получих от шпионите си. Паднал си в някаква урва и си се пребил…
Йезуитът се засмя.
— Очевидно не трябва да вярваш на всичко, което виждаш и чуваш, мастър Купър! — отвърна той и закопча портупея си. — Както и да е, мисля, че ти имаш още една причина да искаш да пътуваш с нас — Сен Клер хвърли един поглед към Ребека.
Албиносът нахлупи шапката си и закри лицето си с периферията й.
— Да не би да искаш да чуеш изповедта ми, йезуите? Нали знаеш, че не съм папист…
— Може би някой ден…
Ребека не можа да определи дали Сен Клер се заяжда, или просто се шегува.
— Е, разбрахме се — протегна ръка йезуитът. — А сега се закълни, че ти също желаеш смъртта на Фрогмор!
Купър стисна подадената му ръка.
— Както ти обещах още на кораба — каза той, — ще преследвам демона до смърт!
— Хубаво! — отдръпна се Сен Клер. — В такъв случай ще ни трябва още една шейна. А сега да си стягаме багажа. Все още имаме време да напреднем, преди да се е стъмнило.
След тези думи йезуитът излезе от стаята. Купър тръгна след него, но когато стигна до вратата, се обърна, затвори я и се облегна от вътрешната й страна.
— Какво има? — попита Ребека. — Не трябва ли да си приготвяш багажа?
Албиносът си свали шапката и подигравателно се поклони.
— Спиш ли с йезуита? — попита той, а после шумно въздъхна. — Прощавай! Не биваше да те питам. Обидно е за теб, за Сен Клер и за мен — Купър пристъпи обратно в стаята, но остана с прикован в земята поглед и не спираше да си играе с шапката си.
— Когато бяхме в Дънмоу, аз знаех, че йезуитът се крие в конюшнята на „Сребърният дракон“. Знаех, че го храниш и че се грижиш за него.
Сърцето на девойката се разтуптя.
— Същото важи и за онзи път в гората край Колчестър. Знаех, че ще избягате. Всъщност дори се зарадвах, когато успяхте. Бях платил на двама мъже от шайката на Рагуза и им бях заповядал да се погрижат да не пострадаш.
Ребека се изчерви.
— Какво значи всичко това, мастър Купър?
— Предпочитам да ме наричаш Уилям — отвърна албиносът и едно мускулче на бузата му трепна. — Обичам те, Ребека Ленъкс — избъбри той, приближавайки се към нея. — Обикнах те още когато те видях за първи път. Спомняш ли си? Аз стоях на прага на „Сребърният дракон“, а ти говореше с баща си. Косата ти беше малко разрошена, сякаш току-що беше станала от дълъг и дълбок сън. Най-голямо впечатление обаче ми направиха очите ти…
— Защо, Уилям? — избухна девойката. — Какво те накара да ме обикнеш? Това, че съм различна като теб? Това, че имам заешка устна?
После обаче видя дълбоко наранения поглед в очите на албиноса и горчиво съжали за думите си.
— Знаеш, че това не е истина — отвърна Купър. — Освен това никой не се интересува каква е свещта, ако пламъкът й гори силно, а твоят пламък е най-яркият, който съм виждал някога. А може би мислиш, че човек като мен не може да се влюби? Нека ти кажа нещо тогава — аз може и да изглеждам различно от останалите, но чувствата ми са същите като техните.
— Но нали веднъж самият ти ми каза, че нямаш душа…
Купър се усмихна.
— Това е една от причините, заради които те обичам, Ребека. Ти ме накара да разбера, че не съм бил прав.
— Но защо сега? — попита тя.
— А защо не? В момента сме заедно, а утре може и да умрем. Един Господ знае в какво ще ни въвлече Фрогмор. Просто исках да знаеш.
Девойката се взря в бледосините му очи. После постави ръката си на рамото му и го целуна по бузата.
— Трябва да тръгваме.