— Какво ли ще стане сега с душата на баща ми? — тя остави парчето месо, което ядеше. — Приживе той така и не намери покой. Чудя се дали ще го открие в смъртта…
— Молих се за него — отвърна Сен Клер. — Душегубеца може да задържа душите на жертвите си до четирийсет дни, но аз се помолих на Господ тази на Бартоломю да успее да продължи по пътя си.
— А после какво? — Ребека си спомни проповедите на пастор Бейнс за адските огньове и за мъките, на които били подлагани прокълнатите в преизподнята.
— Бартоломю може и да беше слаб човек, но в същността си беше добър. Освен това загуби живота си, противопоставяйки се на злото — йезуитът потупа девойката по ръката. — Не се безпокой, душата му ще продължи по пътя си безпрепятствено и накрая ще стигне до вечната светлина.
— Но как Фрогмор се е сдобил с власт над нея? Как е добил власт над душата на баща ми?
— Фрогмор е велик магьосник и с течение на вековете е развил множество свръхестествени умения. Ако изтръгне сърцето на жертвата си например, за известно време той добива власт над душата й — Сен Клер хвърли една съчка в огъня. — Бартоломю обаче вече е свободен да се отправи към Небесата и да се срещне с милостивия ни Бог.
Ребека пъхна едно парче месо в устата си, а после се загледа в огъня. Дървото, което беше хвърлил йезуитът, се нажежи до бяло и запука, хвърляйки наоколо искри.
— Не е лесно човек да повярва в съществуването на вечна светлина и на милостив Бог — каза девойката. — Ако Го има, защо не се намесва?
— Господ е едновременно любяща майка и добър баща, Ребека. Светът също е прекрасно място, но хората объркват всичко. Богатите трупат още и още злато, а бедните умират по бесилките. Но какво би могъл да стори Бог? Той ни е дал свободна воля и уважава всеки наш избор. Помисли — какво щяхме да представляваме, ако Господ се месеше във всичките ни дела? Обикновени кукли на конци! Представи си Всемогъщият да казваше на всекиго какво да прави. Та Той позволи дори собственият Му син да бъде хулен и убит! Накрая обаче всичко ще си дойде на мястото. Всяка проронена сълза ще бъде изтрита, всяко плачещо дете — утешено, и всяка насилена жена — възмездена. И отплатата ще бъде страшна!
— Господ е като въздуха около нас, Ребека — Той е навсякъде. Когато някой бедняк гладува, Бог също гладува. Когато някоя жена бъде насилена, Бог също бива насилен. Когато някоя любов бъде предадена, Бог също бива предаден — гласът на йезуита беше изпълнен с гняв и той сякаш говореше по-скоро на себе си, отколкото на девойката.
— Предполагам, че вярваш във всичко това, защото си свещеник.
— Аз не вярвам, Ребека — отвърна Сен Клер. — Аз знам. Злото също е плод на любовта, защото тя е единственото съществуващо нещо. Погледни някое дърво например. То обича да расте. Птиците пък обичат да летят и да пеят. Ние хората също обичаме, но любовта ни е опорочена — вместо да се обичаме едни други, ние обичаме богатството, изтънчените ястия и силните питиета. Но преди всичко, Ребека, ние обичаме себе си и тази любов ни кара да предаваме и да убиваме братята и сестрите си.
— Дори Фрогмор ли обича?
— О, да, дори той. Проучил съм го много внимателно. В началото, през онези далечни времена, когато Англия била управлявана от крал Хенри II, Фрогмор бил бенедиктински монах — чудесен младеж и любознателен учен. Един ден настоятелите на манастира му го пуснали да се разходи из околните стопанства. По време на този излет Фрогмор срещнал някаква девойка и се влюбил в нея до полуда. Било му за пръв и последен път. Името на младата жена било Катрин и в онзи момент тя се превърнала в център на съществуването на Фрогмор. И така, той се отрекъл от монашеския си обет, напуснал манастира и заживял с нея. Двамата се обрекли един на друг.
Ребека потръпна и Сен Клер хвърли още малко подпалки в огъня.
— Фрогмор наистина обичал тази жена, Ребека; чувствата му към нея не се основавали на сласт. Предполагам, че тъкмо затова получил прошка и намерил покой. Не след дълго Катрин заченала и родила син, когото нарекли Майкъл. Фрогмор бил добър съпруг и баща, а скоро си намерил и работа в имението, в което живеели. Дори бенедиктинският орден му простил и го забравил. Тогава обаче в Съмърсет се разразила чумата. Катрин и Майкъл се поболели и умрели в страшни мъки. Фрогмор похарчил всичко, което имал, за лекари и лекарства, но напразно — Сен Клер се взря в мрака. — След смъртта на любимата му съпруга и невръстния му син в дома на Фрогмор дошъл свещеник. Фрогмор обаче го прогонил с викове и ругатни. После взел една факла и подпалил къщата си. Труповете на обичаните му същества и цялото му имущество изгорели в пожара. Легендата твърди, че след това отишъл в някакъв близък параклис и публично се отрекъл от вярата си в Христос, от богослужението и от Църквата. После си тръгнал. Била ли си в Съмърсет, Ребека?