— Е? — попита заповеднически Дънкан, тихо, но рязко.
— Казах, че вие говорехте за мене. Казвам го пак. О, аз не съм сляп! Ден след ден ви виждах вас двамата да говорите за мен. Защо не дойдете да ми го кажете в очите? Аз зная, че вие знаете. И зная, че сте решили да ме уволните в Ату-Ату.
— Съжалявам, че се мъчите да забъркате такава Каша — спокойно му отвърна Дънкан.
Но капитан Детмар си беше наумил да предизвика разправия.
— Вие си знаете, че ще ме уволните. Смятате се за твърде добър, за да общувате с такива като мене… и вие, и жена ви.
— Бъдете любезен да не я намесвате в тая работа — предупреди Дънкан. — Какво искате?
— Искам да зная какво сте решили да правите.
— След сегашния разговор да ви уволня в Ату-Ату.
— През цялото време сте имали това намерение.
— Напротив, Към това ме принуждава сегашното ви поведение.
— На мен ли ще ги разправяте тия!
— Не мога да задържа на служба капитан, който ме нарича лъжец.
Капитан Детмар за миг се смути. Лицето и устните му се кривяха, но той не можеше да проговори. Дънкан хладнокръвно посмукваше пурата си и гледаше надигащия се облак на шквала откъм кърмата.
— Ли Гум донесе пощата на борда в Таити — подхвана пак капитан Детмар. — Бяхме вдигнали котвата и отплавахме. Вие прегледахте писмата си. чак след като излязохме от пристанището и тогава вече беше твърде късно. Затова не ме уволнихте в Таити. О, зная! Аз видях дългия плик, когато Ли Гум се качи на борда. Беше от губернатора на Калифорния, то беше напечатано на горния ъгъл, всеки можеше да го прочете Вие сте действували зад гърба ми. Някой от белите скитници моряци в Хонолулу ви е пошепнал и вие сте писали на губернатора, за да разберете. И това, дето ви донесе Ли Гум, е бил неговият отговор. Защо не дойдохте при мен като мъж? Не, трябвало е да правите справки тайничко, макар да сте знаели, че тая длъжност бе единственият ми шанс да стъпя отново на краката си. А щом прочетохте писмото от губернатора, веднага решихте да се отървете от мен. Четях го по лицето ви непрекъснато всичките тия месеци. Виждах и двама ви, от учтиви по-учтиви с мен през цялото време, да се криете по разни кътчета и да си говорите за мен и за тая история във Фриско.
— Свършихте ли? — попита Дънкан напрегнато,, с нисък глас.
Капитан Детмар не отговори.
— Тогава аз ще ви кажа едно-друго. Не ви уволних в Таити само заради тая история във Фриско-
Господ ми е свидетел, че вие достатъчно много ме предизвиквахте. Аз си мислех, че ако някой някога е имал нужда от случай да се реабилитира, този някой сте били вие. Ако не бяхте белязан, щях да ви уволня, когато научих, че сте ме обирали.
Капитан Детмар като че се изненада, понечи да го прекъсне, но промени решението си.
— Да вземем случая с калафатенето на палубата, с бронзовите пинти на кормилото, с ремонта на двигателя, с новия спинакергик, с новите висилки за лодките и поправката на велбота. Сметката на корабостроителницата подписахте вие. Тя беше за четири хиляди сто двадесет и два франка. Според редовните им тарифи тя не можеше да бъде нито сантим повече от две хиляди и петстотин франка…
— Ако вярвате на думите на тия крайбрежни шарлатани повече, отколкото на моите… — заговори дрезгаво капитанът.
— Спестете си труда да лъжете повече — продължи ледено Дънкан. — Аз я проверих. Повиках Флобен пред самия губернатор и дъртият нехранимайко призна, че е надписал хиляда и шестстотин франка. Каза, че вие сте го подучили. Хиляда и двеста сте взели вие, а неговият дял бил четиристотин и уреждането на сметката. Не ме прекъсвайте. Имам долу негова клетвена декларация. Още тогава щях да ви сваля на брега, ако нямахте вече лоша слава. Трябваше да ви се даде този шанс да заличите петното от името си или окончателно да пропаднете. Е, какво ще кажете за всичко това?
— Какво каза губернаторът? — грубо запита капитан Детмар.
— Кой губернатор?
— Калифорнийският. И той ли ви излъга, както всички останали?
— Ще ви повторя какво ми е казал. Каза ми, че сте били осъден по косвени улики; че благодарение на това сте били осъден на доживотен затвор вместо на обесване; че докрай сте поддържали решително своята невинност; че сте били черната овца на семейство Детмар от Мериланд; че те от девет кладенеца вода докарвали, за да бъдете помилван; че Държането ви в затвора било най-образцово; че той бил прокурор по времето, когато сте били съден; че след като сте излежали седем години, той отстъпил
пред молбите на семейството ви и ви помилвал и дълбоко в себе си не вярвал вие да сте убили Мак суини.
Настъпи мълчание, през това време Дънкан продължи да проучва наближаващия шквал, а лицето на капитан Детмар ужасно се гърчеше.