След петнайсет минути Бош пресичаше улицата към стария арест с третата си чаша кафе за деня. Видя, че телевизионната кола вече я няма, и се сети, че пръст в разчистването има началник Валдес. За три следобед беше обещана съвместна пресконференция с УБН и официални лица от щатската медицинска комисия. На нея щеше да бъде обявено, че двойното убийство в „Ла Фармация Фамилия“ е решено и че заподозрените са мъртви, стига, разбира се, по-късно днес Бош да успееше да идентифицира изваденото от Салтон тяло като това на втория руснак.
Понеже Бош бе участвал в операцията под прикритие, от него нямаше да се изисква да присъства на пресконференцията.
Освен кафето Бош носеше и папка с копия на документите, събрани през нощта във връзка със случая. Най-много го интересуваше докладът от Интерпол за мъжа, убит от него в самолета. След като влезе на работното си място в стария арест, той седна зад импровизираното си бюро и отвори папката.
Оказа се, че убитият от него мъж не бил точно руснак, макар от доклада на Интерпол да ставаше ясно, че е израснал в СССР. Пръстовите му отпечатъци бяха разкрили, че се казва Дмитрий Случек, роден през 1980 година в Минск, Беларус. Беше излежал в руски затвори две отделни присъди за кражба и нападение. В досието от Интерпол имаше данни за него до 2008 година, когато се бил промъкнал нелегално в Съединените щати, където бе останал. Описан бе като „шестица“, свързан с базирана в Минск група на руската „братва“ – руската организирана престъпност. Докладът уточняваше, че „шестица“ е название за член на банда от ниско ниво, използван в различни престъпни начинания. Терминът идваше от най-ниската карта в колода, използвана за руската игра, известна като „Шестьорки“. Подобни хора най-често се използваха за мръсна работа, докато не покажеха качества за издигане до позицията „браток“ (войник).
Бош реши, че след попадането си в Щатите Случек е проявил лидерски качества и е извадил Сантос от калифорнийската операция. Предполагаше, че ако бъде идентифициран и изваденият тази сутрин от Салтон, ще има история, подобна на тази на Случек.
Според доклада Случек най-вероятно бе останал свързан с братвата и бе докладвал и превеждал средства от печалбата на калифорнийската операция на т.н. пахан, шефа, в Минск, за когото се знаеше, че се казва Олег Новашенко.
Бош затвори папката и се замисли за веригата събития, довела до екзекуцията на двамата Ескивел в собствената им фирма, и как хора като Елизабет Клейтън се оказваха буквално поробени в пустинята. Семената бяха посети на хиляди километри оттук от алчни и жестоки хора. Бош знаеше, че такива като Новашенко и другите между него и Случек никога няма да платят за престъпленията си тук и че макар в момента да бяха на колене, скоро отново щяха да се изправят на друго място и с други „шестици“, които да запълнят временния вакуум и да демонстрират лидерските си качества. Хората, застреляли Хосе Ескивел-младши и баща му, бяха мъртви, но въздадената справедливост бе минимална. Бош не можеше да се насили да участва в пресконференцията и да приветства бързото приключване на случая. А някои случаи никога не биваха приключвани.
Остави папката на лавицата до стола си, където държеше случаите, за които смяташе, че е направил всичко по силите си.
Обърна се отново към бюрото си и се залови да търси Дайна Скайлър чрез компютъра. Използването на служебен компютър за нуждите на частни разследвания бе забранено от ден първи на пристигането му в Сан Фернандо. Но след като бе изградил солидна хронология на успешно разрешени случаи, спрямо него на това правило се гледаше с намигване. Валдес и Тревино искаха той да е доволен и да присъства в офиса колкото може по-често и за по-дълго.
Търсенето не отне много време. Дайна продължаваше да е активна и все още беше в Ел Ей. Беше се омъжила и сега фамилното ѝ име бе Русо. Адресът на текущата ѝ шофьорска книжка бе на Куинс Роуд над Сънсет Стрип.
Бош реши да се срещне с нея.
Трета част
Намесата
36.
Бош беше на Юнион Стейшън в 8:15 в сряда сутринта. Паркира на паркинга за кратък престой и влезе вътре да изчака дъщеря си. Влакът ѝ закъсня само с десет минути и когато се срещнаха в необятната чакалня, тя не носеше багаж, а само една книга. Обясни, че смятала да вземе влака обратно за Сан Диего веднага след съдебното заседание, освен ако Бош не пожелаел да остане. Закусиха с палачинки – по нейно желание – на гарата, преди да тръгнат към административно-обществения център и сградата на Съдебната палата.