Първите две бяха следвани от други три, облечени сходно, но с татуировки и пиърсинг до максимум. След това от нишата на асансьорите се зададе жена с бледожълта рокля, подходяща за поява в съдебна зала. Русата ѝ коса бе пристегната на тила, а походката ѝ издаваше, че отдавна не е стъпвала на подобно място – а може би никога.
– Дайна ли е това? – предположи Холър.
– Тя е – потвърди Бош.
Когато я бе посетил понеделник вечерта, бе видял колко е красива и в нея бе видял жената, в която Даниел може би е щяла да се превърне с годините. Беше се отказала от актьорска кариера след омъжването си за кинопродуцент и изграждането на семейство. Беше казала на Бош, че няма никакви съмнения, че Престън Бордърс е убиецът на сестра ѝ, и че не би се поколебала да заяви същото пред съдия или най-малкото да се появи в съда макар и само за морална подкрепа.
Холър и Сиско се присъединиха към Бош, който се надигна, за да я посрещне. Бош я представи.
– Благодарни сме ви за готовността ви да дойдете днес и да дадете свидетелски показания, ако се наложи – каза Холър.
– Никога не бих си простила, ако не го бях направила – отвърна тя.
– На знам дали детектив Бош ви го е казал, госпожо Русо, но днес в залата ще присъства и Бордърс. Довели са го от „Сан Куентин“ за това слушане. Надявам се това да не ви разстрои.
– Разбира се, че ще се разстроя. Но Хари ми каза, че и той ще е тук, така че съм готова. Само ме ориентирайте къде трябва да отида.
– Сиско, би ли отвел госпожа Русо до залата? После остани при нея. Ние ще се задържим тук още няколко минути, за да изчакаме последния ни свидетел.
Сиско и Дайна тръгнаха, а Бош и Холър останаха в коридора. Бош извади телефона си, за да провери колко е часът. Оставаха им десет минути до началото на заседанието.
– Хайде, Спенсър, къде си? – не издържа Холър.
Понеже наближаваше кръгъл час, тълпата в коридора оредяваше: хората влизаха в различни съдебни зали за начало на насрочени дела, слушания и процеси. Пространството пред тяхната съдебна зала постепенно се разчистваше.
Минаха още пет минути. От Спенсър нямаше и следа.
– Окей – каза Холър. – Не ни е нужен на всяка цена. Дори ще се възползваме от отсъствието му. В крайна сметка беше редовно призован. Хайде да влизаме и да почваме.
Холър тръгна към вратата на залата и Бош го последва, след като хвърли последен поглед към асансьорите.
Всички влезли в залата репортери седяха на първия ред. Бош видя, че Сиско и дъщеря му, заедно с Дайна, са на последния. Дайна гледаше право напред, на лицето ѝ бе изписан ужас. Бош проследи погледа ѝ и видя, че в същия момент през металната врата, свързваща залата с конвойното помещение, въвеждат Престън Бордърс. От двете му страни вървяха съдебни пристави.
Бордърс бавно пристъпваше към масата на защитата. Беше с оковани ръце и крака, тежка верига минаваше между краката му и свързваше двата чифта белезници. Беше с оранжев затворнически гащеризон – цветът на излежаващите присъда ВИП-ове.
Бордърс погледна към галерията на залата и се усмихна на фенките си, които се бяха изправили и полагаха всички сили да не пищят възбудено.
След това погледът му се плъзна встрани от тях и намери Бош, който стоеше до Холър в задната част. Очите му бяха тъмни и хлътнали, но сякаш светеха – като запалени посред нощ в глуха уличка контейнери за смет.
Пламтяха от омраза.
37.
След като Бордърс бе настанен между Ланс и Катрин Кронин зад масата на защитата, съдебният пристав уведоми съдия Хоутън и той излезе от покоите си и се възцари на мястото си. Огледа съдебната зала, без да пропуска нито онези на предните маси, нито останалите в галерията. Погледът му като че ли се задържа върху Холър, може би защото лицето му му бе познато. След това се залови за работа.
– По списъка следва „Калифорния срещу Бордърс“, молба за отмяна на присъдата. В крайна сметка имаме слушане за допустимост на доказателствата – започна Хоутън. – Преди да започнем, искам да направя пределно ясно, че съдът очаква спазване на правилата за прилично поведение. Всякакви изблици на емоции откъм галерията ще завършат с бързо извеждане на нарушителите. – Докато говореше, Хоутън гледаше в упор групата млади жени, дошли да видят Бордърс. След това продължи по същество: – В петък е заведена и молба за изслушване от страна на господин Холър, когото ще приема на четири очи. Елате тук, господин Холър. А клиентът ви нека седне в галерията.
Бош се върна до реда, където бе Сиско, а адвокатът му тръгна по централната пътека към преградата за публиката. Преди да стигне до вратичката, Кенеди вече бе скочил с възражение срещу молбата на Холър на основание нарушение на процедурата. Аргументите му бяха, че тя е заведена твърде късно и е лишена от основание. Ланс Кронин също се изправи, за да подкрепи Кенеди, като добави своето описание на молбата на Холър: