Хоутън поиска аргументировка от Кенеди и Кронин, но ставаше ясно, че се затруднява да не позволи на Бош да се яви пред съда, след като името му и репутацията му са били поставени под съмнение в „Таймс“, както и чрез подробностите на оригиналните искови молби, които офисът на ОП не бе сметнал за нужно да защити от обществено достояние. Кенеди започваше да губи търпение: разчиташе в думите и поведението на съдията същото, което виждаше и Бош.
– Ваша чест – възкликна той, – щатът не може да носи отговорност за публикацията във вестника. Аз... ние, не сме източникът за материала. Може и да сме допуснали грешката да не защитим молбата си от публично достояние, окей, но не може подобен дребен пропуск да става основание за включването на Бош. Да не забравяме, че в тази зала присъства човек, очакващ изпълнение на смъртна присъда повече от десет хиляди дни —да, направих си труда да ги пресметна, — и е наш дълг като служители на закона да направим първи приоритет отстраняването на тази несправедливост.
– Ако е несправедливост – не пропусна да подчертае Холър. – Доказателствата, които искаме да представим днес, разказват различна история, ваша чест. Това е история за една коварна фалшификация, извършена срещу интересите на обществото и в ущърб на господин Кенеди и институцията, която той представлява.
– Ще се оттегля за десет минути за справка с кодекса и след това ще продължим – заяви Хоутън. – Никой да не напуска. Десет минути.
Съдията стана и бързо излезе в коридора зад заграждението на секретаря, водещ към кабинета му. На Бош това му хареса. Бе участвал в процеси на този съдия в миналото и знаеше, че той е много уверен в ролята си на господар на съдебната зала. Но самомнението му не стигаше дотам да си въобразява, че познава всички нюанси на закона. Така че явно сега искаше да направи справка в наказателнопроцесуалния кодекс, за да получи твърдата подкрепа на закона.
Холър се обърна и погледна към Бош. Посочи задната врата на залата и Бош разбра, че се чуди какво е станало със Спенсър. Холър явно беше уверен, че отсъждането на съдията ще е в тяхна полза.
Бош стана и излезе, за да провери за Спенсър. Коридорът навън бе безлюден и от Спенсър нямаше и следа.
Върна се в залата. Холър го погледна въпросително, но Бош само поклати глава.
Съдията се върна една минута по-рано от обещаното и незабавно отказа на Кенеди да се аргументира допълнително. След това продължи с решението си:
– Макар статутът и правилата относно процедурата за хабеас да са в наказателния кодекс, аксиоматично се приема, че подобен иск е в тъканта и на гражданското право. Следователно изглежда допустимо приемането на трета страна без самостоятелни искания. Правото на детектив Бош да защити доброто си име и репутация е интерес, който той може да отстоява и който по мнение на съда не е защитен достатъчно от съществуващите страни по делото. Така че аз разрешавам включването му като страна по делото. Господин Холър, можете да призовете първия си свидетел.
Кенеди, който необяснимо защо бе останал прав след отказа да може да възрази, побърза да протестира.
– Ваша чест, това е несправедливо. Ние не сме подготвени за свидетели. Щатът настоява за трийсетдневна отсрочка, за да прегледаме показанията, дадени в хода на предварителното следствие, и да се подготвим за делото.
Кронин също се изправи. Бош очакваше от него да възрази срещу отлагането, но за негова изненада той го подкрепи. На Бош му се стори, че забелязва Кенеди да прави гримаса. Вероятно в този момент прокурорът бе разбрал, че е инструмент в ръцете на Кронин, на Бордърс или и на двамата.
– Забравихте ли за десетте хиляди дни, за които сам споменахте преди малко? – напомни му Хоутън. – За гаврата със справедливостта? Сега искате да изпратите човека, когото вашата молба има за цел да оправдае, за нови трийсет дни, през които да чака екзекуцията си? Всички знаем колко са натоварени календарите на съдиите. Няма такова нещо като отлагане с трийсет дни. Моят календар е запълнен за следващите деветдесет. Освен това не виждам основателна причина да отлагаме слушането, господа.
Хоутън се извъртя на стола си и погледна Бордърс.
– Господин Бордърс, желаете ли да се върнете зад решетките в „Сан Куентин“ за още три месеца, докато адвокатите ви се подготвят за слушането?
Настъпи мъчително дълъг момент, докато Бордърс реши как да отговори, и Бош се наслади на всяка секунда. Бордърс не разполагаше с добър за него отговор. Да приеме отлагането означаваше да разкрие – както адвокатът му току-що бе направил, – че нещо не е наред. А да каже, че не приема искането на собствения си адвокат за отлагане, означаваше Холър да извика свидетелите си и да рискува разкриването на цялата машинация.