– Велик ход.
– Опасен ход.
Бош отново се вгледа в Холър и постепенно пълната картина започна да му се изяснява.
40.
След края на интервютата екипът на Бош реши да отпразнува победата в „Тракс“ на Юниън Стейшън. Холър и Сиско отидоха да запазят маса, а Бош изпрати дъщеря си по перона до влака на „Метролинк“, който тя трябваше да вземе. Беше си купила билет по телефона.
– Радвам се, че бях тук, тате – каза Мади.
– Много съм доволен, че беше – каза Бош.
– И съжалявам, ако ти е прозвучало сякаш съм се съмнявала в теб.
– Няма за какво да се извиняваш, Мадс. Не е прозвучало така.
Притегли я към себе си за дълга прегръдка и погледна към изхода на тунела, където откъм перона се процеждаше слънчева светлина. Целуна я по темето и ѝ каза да тръгва.
– Все още бих искал да вечеряме заедно, когато се прибереш. Ще си инсталирам твоето приложение и ще дойда с влака.
– О, да. Чао, тате.
– Чао, мила.
Проследи я с поглед как върви към слънчевата светлина. Тя знаеше, че го прави, и в края се обърна, за да му махне. Силуетът ѝ застина за миг – и после го нямаше.
Бош отиде при Холър и Сиско. Бяха в сепаре до прозореца, откъдето се разкриваше изглед към чакалнята на гарата в смесения ѝ стил от арт-деко и мавритански мотиви. Холър вече бе поръчал мартини за всички. Чукнаха се и вдигнаха тост. Тримата мускетари – един за всички и всички за един. Бош погледна Холър и кимна. Но адвокатът му не възприе това като заслужено признание за свършената работа, а попита:
– Какво?
– Нищо – отговори Бош.
– Не, какво? Какъв беше този поглед?
– Какъв поглед?
– Не ме будалкай.
Сиско ги наблюдаваше мълчаливо и благоразумно се въздържаше да се намеси.
– Добре... – въздъхна Бош. – Видях те да говориш в коридора с онзи репортер. След заседанието. Той беше от „Таймс“, нали?
– Да – призна Холър. – Предстои им голямо „надупване“. Така му казват, когато се наложи да разяснят недоразумение. Не става дума за „корекция“, защото неделната им публикация е изцяло базирана на съдебни документи. Само че е едностранна. Пълната истина ще излезе утре.
– Как се казва?
– Знаеш ли... не чух добре името. Пък и те всичките са еднакви.
– Да не е Дейвид Рамзи?
– Казах ти, не му запомних името.
Бош само кимна и Холър отново долови съмнение и настоя:
– Ако имаш да казваш нещо, по-добре го кажи. И престани с този преценяващ поглед, дето казва „ясен си ми“.
– Няма какво да казвам – отговори Бош. – Не ми е ясно всичко, но знам какво си направил.
– Какво искаш да кажеш, за бога?
– Казах само, че знам какво си направил.
– Ох, пак се започва. Какво съм направил, Бош? Защо не ми го кажеш без недомлъвки.
– Ти си пуснал информацията. Ти си дал в петък историята на „Таймс“. Ти си този, който я е предал на Рамзи.
Сиско държеше столчето на високата чаша с дебелите си пръсти. Едва не разля мартинито по хубавата си официална жилетка.
– Няма начин – осмели се да каже той. – Мик никога не би...
– О, би – прекъсна го Бош. – Продал ме е на „Таймс“ заради заглавието на първа страница.
– Я чакай малко – възкликна Холър. – Не забравяш ли нещо, мамка му! Ние спечелихме, човече, а на теб ти се извини съдия от Върховния съд и изиска от прокуратурата и ЛАПУ да направят същото. А ти се оплакваш от стратегията ми?
– Значи, признаваш, че си бил ти? – възрази Бош. – Призна го. Ти и Рамзи.
– Казвам, че за да спечелим, трябваше да вдигнем залога – обясни Холър. – Трябваше да направим това нещо публично достояние, да се превърне в тема на обсъждане и да привлече вниманието на всеки проклет ТВ канал в града към онова, което се случи в залата днес. Знаех, че ако го направим, съдията няма да има друг избор освен да зачете присъствието ни и да ни даде статут на трета страна.
– А ти ще получиш безплатна реклама, иначе струваща примерно... милион, а?
– Боже господи, Бош! Ти си като подивяла котка. Нямаш доверие на никого. Направих го заради теб и виж какво се случи. – И Холър посочи през прозореца в посока на съдебната зала. – Съдията ни прие въпреки възраженията на всичките ни опоненти. И ние спечелихме. Бордърс се върна в килията да брои оставащите му дни, а всеки един от мръсниците, които се опитаха да те натопят, ще свърши или с отнети права, или уволнен и вероятно в затвора. Кронин и Кронин вече са в ареста, а ти седиш тук и си пиеш мартинито. Да не мислиш, че съдията щеше да ни изслуша, ако медиите не се бяха нахвърлили така стръвно на историята?