– О, имаш предвид случая ли? Не, няма да празнувам. Просто съм доволен, че се свърши.
– Напълно те разбирам. Както и да е, щях да ти се обадя, за да ти кажа, че идентифицираха другия руснак по пръстовите отпечатъци. Онзи, дето ти наричаше Игор.
– Да.
– Ами, оказа се, че той наистина се казвал Игор. Господи, каква ли е вероятността за подобно съвпадение?
– Сигурно не е толкова малка, ако си руснак.
– Както и да е, Игор Голц... На трийсет и една. Според Интерпол е поредния член на братва-та и дългогодишен съдружник на Случек. Запознали се в руски затвор и най-вероятно са пристигнали тук заедно.
– Е, това, предполагам, слага край на случая с аптеката.
– Днес оформях документацията. Ти сигурно се връщаш на работа утре, след като вече си приключил със заигравките със съда?
– Да, наиграх се и съм отново на работа.
– Извинявай за израза, знаеш какво искам да кажа. Ще се радвам да се върнеш.
– Виж, обаждам ти се да те помоля за нещо. Онзи ден ми спомена, че си живяла сред наркомани, включително някой в семейството ти. Мога ли да те попитам кого имаше предвид?
– Да. Сестра ми. Защо искаш да знаеш?
– Тя добре ли е вече? Имам предвид... не е наркозависима?
– Доколкото ни е известно. Не я виждаме особено често. След като се изчисти, не искаше да живее сред хората, които са я виждали... знаеш как.
– Досещам се.
– Тя крадеше като луда от родителите ми. И от мен също.
– Да, би могло да се очаква.
– Така че едновременно и я спасихме, и я загубихме. Но поне се надявам да е за добро. Тя живее в района на Залива и, както казах, надявам се да е чиста от четири години.
– Е, това е страхотно. Но как я изчистихте?
– Всъщност не го направихме ние. Беше рехабилитационна клиника.
– Коя? Точно за това ти се обаждам. Трябва ми клиника, а нямам представа откъде да започна.
– Ами... има страхотни, които струват цяло състояние, и такива, които са по-евтини. Получаваш според цената, що се отнася до комфорта, но сестра ми преди това бе живяла на улицата. Така че за нея мястото беше като в рая. Стая и легло, разбираш ме. Времето ти минава в лични сеанси с психолози. Ежедневно изследване на урината.
– Къде беше? Как се казва?
– „Началото“. Намира се в Канога Парк. Преди четири години струваше хиляда и двеста на седмица. Нямахме застраховка, така че се изръсихме яко. Сега със сигурност е повече. Покрай опиоидите не можеш да намериш легло в тези клиники.
– Благодаря, Бела. Ще проверя как стоят нещата.
– Утре ще дойдеш ли в управлението?
– Разбира се.
Бош караше към пивоварната. Вече виждаше дима от комина.
Обади се на „Справки“ и го свързаха с „Началото“. След като на два пъти го караха да чака и си го прехвърляха един на друг, накрая все пак успя да говори с жена, която се представи за директор по приемането. Тя обясни, че клиниката е специализирана в третирането на зависимост към опиоиди и че не резервират легла, а работят на принципа „който дойде, влиза“. В момента имало три свободни легла от общо 42 в наличност.
Бош се поинтересува за цената и научи, че седмичната такса за ол-инклузив се е вдигнала с повече от 50 % за четири години до 1880 долара, платими авансово с препоръчителна четириседмична терапия. Сети се за проповедта на Джери Едгар как кризата била с такъв мащаб, че било невъзможно да се ликвидира, понеже всички печелели от нея.
Бош благодари на жената и затвори. След пет минути вече спираше на паркинга на Пътните светци. Този път отпред имаше повече мотоциклети, което го накара да се запита да не е попаднал на месечната сбирка на членовете на клуба. Преди да слезе от джипа се обади на Сиско да провери дали не е дошъл в лош момент.
– Не, човече, излизам да те взема. Сряда, кой знае защо, тук винаги е специален ден. Убий ме, но не знам причината.
Бош зачака, облегнат на джипа, и когато Сиско излезе, попита:
– Как е тя?
– Ами... сърдита – отговори Сиско. – Но това според мен е добър знак. Помня когато Мик Холър дойде да ме види... не знам... на четвъртия ми или пети ден. Казах му през вратата да си го завре отзад. Естествено, след седмица го молех да ми го навре на мен, само и само да уреди да ме пуснат.
Бош се засмя.
– Исках да те питам чувал ли си за клиника „Началото“ в Канога Парк?
– Да, рехабилитационна е – потвърди Сиско. – Чувал съм за тях. Но на практика не знам нищо.
– Казаха ми, че били добри. Постигали резултат. Струват по два бона на седмица, така че дано наистина са добри.
– Това са си доста пари.
– Когато приключиш с Елизабет тук, искам да я заведеш там и да направиш каквото може, за да я приемат. Там работят по реда на пристигането, но в момента имат свободни легла.