Щеше да го съсипе.
Първо избута встрани кашоните с документацията по делото „Есмералда Таварес“. Когато вдигна един от тях, за да го сложи върху друг, на импровизираното му бюро падна снимка. Беше се провряла някак през пролуката между двата капака на дъното и бе паднала. Бош я вдигна и я разгледа. Май я виждаше за пръв път. Снимката беше на бебе, зарязано в количката си след изчезването на майка му. Бош знаеше, че момичето сега е на петнайсет-шестнайсет. Трябваше да изрови отнякъде рождената му дата, за да знае с точност.
Около година след изчезването на майката бащата бе решил, че не може да гледа детето. Беше го предал в програмата за изоставени деца и момиченцето бе отгледано от приемно семейство, което впоследствие се беше преместило от Лос Анджелис в Моро Бей. Снимката му напомни, че отдавна се бе зарекъл да издири момичето и да поговори с него за майка му. Чудеше се дали в ума му не е останал някакъв дълбоко заровен спомен за биологичната му майка и баща. Това, разбира се, бе почти невероятно и той така и не си бе направил труда да потърси детето. Сложи снимката върху останалите документи в кашона, за да му напомни следващия път, когато го отвори.
Раздели папките по „Скайлър“ на две и премести тези от първоначалното следствие встрани. След това започна да чете дневника на хронологията, който Сото и Тапскот бяха започнали да водят след като им бяха възложили повторното разследване.
Бързо стана ясно, че новият поглед върху делото „Скайлър“ е в резултат от писмо, изпратено преди седем месеца до ОНП от човека, в когото се заплиташе възелът на двамата сексуални престъпници – адвоката Ланс Кронин. Бош остави хронологията настрана и разрови из кашона, за да намери документа. Беше на бланка с антетка на Кронин, показваща адрес на офиса му на булевард „Виктори“ във Ван Найс. Писмото бе адресирано до началника на Кенеди и ръководител на Отдела за надзор на присъдите, заместник областен прокурор Ейбъл Корнблум.
Господин Корнблум,
Пиша Ви с надеждата, че ще изпълните свещения си дълг и ще поправите едно ужасно зло и съдебна грешка, които петнят града и щата ни в продължение на близо три десетилетия. Това е неправда, за продължаването на която в известен смисъл съм виновен и аз. Сега имам нужда от помощта ви, за да я поправя.
В момента представлявам Престън Бордърс, който изчаква изпълнение на смъртната си присъда в щатския затвор „Сан Куентин“ от 1988 година. Приех да го представлявам наскоро и честно казано, тъкмо аз го убедих да ми стане клиент. Задълженията ми в отношенията „адвокат–клиент“ по друго дело ме възпрепятстваха да направя тази стъпка до този момент. Проблемът бе в това, че до смъртта му през 2015 година аз представлявах Лукас Джон Олмер, който бе осъден по няколко обвинения за сексуално насилие и похищение през 2006 година и осъден на повече от сто години лишаване от свобода. Той излежаваше тази присъда до смъртта си вследствие на рак в щатския затвор „Коркоран“.
На 21 юли 2013 година имах възможност да се видя с господин Олмер в „Коркоран“, за да обсъдим възможни основания за окончателно обжалване на присъдата му. По време на конфиденциалния ни разговор г-н Олмер ми разкри, че е отговорен за смъртта на млада жена през 1987 година и че друг мъж е бил неоснователно осъден на смърт за това престъпление. Той не назова жертвата, но спомена, че престъплението е било извършено в дома ѝ в Толука Лейк.
Както със сигурност разбирате, това бе конфиденциален разговор между адвокат и клиент. Не можех да разкрия тази информация, защото с това щях да изложа моя клиент на риска да бъде осъден на смърт..
Тайната „адвокат–клиент“ продължава и след смъртта. Има обаче изключения от това правило за защита на информацията – ако разкриването на конфиденциален разговор би помогнало да се поправи продължаваща грешка или да се предотврати тежко нараняване или смърт на невинно лице. И точно това се опитвам да направя сега. Чарлз Гастон, следовател на служба при мен, научи фактите, които ми бе разкрил Олмер, разследва случая и разбра, че млада жена на име Даниел Скайлър е била сексуално насилена и убита в дома ѝ в Толука Лейк на 22 октомври 1987 година и че Престън Бордърс е бил впоследствие осъден на смърт за това престъпление в процес, гледан от Върховния съд на Лос Анджелис.