Впоследствие отидох в „Сан Куентин“, за да разговарям с Бордърс, и той ме нае като негов адвокат. В това ми качество настоявам убийството на Даниел Скайлър да бъде прегледано от Отдела за надзор на присъдите и кабинетът на областния прокурор да поправи тази грешка. Престън Бордърс е по същество невинен, а е прекарал повече от половината си живот в затвора, при това под заплахата от изпълнение на смъртната му присъда. Тази съдебна грешка трябва да бъде поправена.
Това искане е първото от многото възможности пред г-н Бордърс. Възнамерявам да използвам всички пътища за оневиняване, но започвам с Вас. Очаквам с нетърпение скорошния Ви отговор.
Искрено Ваш,
Ланс Кронин, адвокат
Бош прочете писмото още веднъж и бързо прегледа потвърждението за получаването му от Корнблум до Кронин с уверението, че молбата му ще бъде разгледана с абсолютен приоритет и с настояването да не предприема нищо повече, докато ОНП не намери възможност да разследва обстоятелствата повторно. Беше пределно ясно, че Корнблум не иска случаят да стига до медиите или да бъде направен достояние на „Проект невинност“ – частно финансирана група прависти, която държеше националния рекорд по оневиняване вследствие съдебна грешка. Щеше да е тежка политическа грешка, ако точно работата на външна агенция вместо на възхвалявания до небесата ОНП към офиса на ОП доведеше до потвърждаване на невинността.
Бош се върна към хронологията. Писмото на Кронин явно бе пуснало духа от бутилката. Сото и Тапскот бяха изтеглили папките, бяха отишли в архива за веществени доказателства, бяха изровили кашона и го бяха отворили пред камера. И докато криминолозите изследваха съдържанието му за нови и пропуснати улики, двамата детективи се бяха хванали на работа и бяха разровили всички събрано и докладвано този път с нов заподозрян като оперативно интересно лице.
Бош знаеше, че това не е правилният начин да се води следствие за убийство. Вместо да търсят заподозрян, те бяха започнали с готов заподозрян. Това стесняваше възможностите. Този път бяха започнали с Лукас Джон Олмер и бяха останали с него. Усилията им да потвърдят, че е бил в Лос Анджелис по времето на убийството на Скайлър, бяха далече от успешни. Бяха издирили трудовото му досие в компания за билбордове, където бе работил като монтьор, според което той би трябвало да бъде в Ел Ей, но не бяха намерили нито договори за наем на жилище, нито живи свидетели, които да потвърдят местопребиваването му. Това, разбира се, бе крайно недостатъчно за продължаване на прегледа на разследването, но точно тогава криминологията бе докладвала за микроскопична следа от семенна течност по облеклото на жертвата. Материалът, естествено, не беше съхраняван по днешния протокол за ДНК улики, но понеже се бе намирало в запечатан хартиен плик, късчето тъкан бе останало в забележително добро състояние и можеше да бъде изследвано за съвпадение с мострите, взети от Олмер и Бордърс.
ДНК данните на Олмер вече се намираха в щатската база данни за закононарушителите. Те бяха използвани по време на процеса, за да бъде свързан той с изнасилванията на седем различни жени. Но от Бордърс не бе вземан генетичен материал, понеже той бе осъден и бе изчаквал изпълнение на смъртна присъда една година преди използването на ДНК да бъде допуснато в калифорнийските съдилища и от силите на правооохраняването. Тапскот бе излетял до Сан Франциско и „Сан Куентин“, за да вземе мостра от Бордърс. Мострата бе анализирана от независима лаборатория и бе направено сравнение на веществените доказателства, снети от пижамата на Даниел Скайлър и мострите от Олмер и Бордърс.
След три седмици лабораторията окончателно бе съобщила, че намерената ДНК по облеклото на жертвата е на Олмер, а не на Бордърс.
Самото прочитане на този факт в хронологията на случая бе накарало Бош да изстине. Той бе също толкова сигурен във вината на Бордърс, колкото и във всеки друг убиец, който бе изправил пред съда и вкарал в затвора. А сега науката казваше, че е сбъркал.
И тогава си спомни за морското конче. Морското конче уличаваше всичко това в лъжа. Любимото бижу на Даниел Скайлър бе намерено в тайник в апартамента, където бе живял Бордърс. Никаква ДНК не можеше да обясни този факт. Може и да бе възможно Бордърс и Олмер да са се познавали и да са извършили престъплението заедно, но притежанието на морското конче хвърляше основната вина върху Бордърс. На процеса Бордърс бе заявил, че е купил точен дубликат на морското конче на Скайлър на кея на Санта Моника, защото му се искало и той да има такова. Съдебните заседатели не бяха повярвали на това, а Сото и Тапскот също не трябваше да се хващат на тази опашата лъжа.