Бош се прехвърли на хронологията и скоро откри защо се бяха хванали. След пристигане на резултата от анализа на ДНК двамата разследващи бяха заминали за „Сан Куентин“, за да разпитат Бордърс. Пълната стенограма на разпита беше в документите, но хронограмата съобщаваше точните страници, където бе станало дума за морското конче.
Тапскот: Кажи ни за морското конче.
Бордърс: Кончето беше голяма шибана грешка. Тук съм заради шибаното конче.
Тапскот: Какво означава „грешка“?
Бордърс: Ясно е, че нямах най-добрия адвокат, нали така? На него не му хареса обяснението ми за кончето. Каза, че нямало да мине пред заседателите. Така че отидохме в съда и се опитахме да пробутаме там една тъпоумна история, на която никой от заседателите не можеше да повярва.
Тапскот: Значи историята, че си купил на кея в Санта Моника медальон със същото морско конче, защото ти е харесало, е лъжа, която си разказал на заседателите?
Бордърс: Точно така, излъгах заседателите. Това е цялото ми престъпление. И сега какво, ще ме екзекутирате ли? (Смее се.)
Тапскот: И каква беше историята, която адвокатът ти е казал, че няма да мине пред заседателите?
Бордърс: Истината. А тя е, че ченгетата са ми го пробутали, докато са претърсвали дома ми.
Тапскот: Казваш, че ключовата улика срещу теб е подхвърлена?
Бордърс: Да, точно така. Пичът се казваше Бош. Детективът. Той искаше да е съдия и жури на заседателите и той ми подхвърли уликата. Той и партньорът му бяха абсолютно корумпирани. Бош ми го подхвърли, а другият му бе съучастник.
Сото: Чакай малко! Твърдиш, че седмици преди да се появиш в неговия радар като заподозрян, Бош е свалил медальона от тялото или го е взел от местопрестъплението и го е държал в себе си, за да го подхвърли в нужния момент на нужния заподозрян? И очакваш да ти повярваме?
Бордърс: Този пич беше като обсебен от случая. Можете да го проверите. По-късно научих, че майка му била убита, когато бил малък. И това е сложило отпечатък върху него, превръщайки го в обсебен ангел отмъстител. Но беше късно за мен – аз вече бях тук.
Сото: Подавал си молби за оправдаване, имал си адвокати, как така за трийсет години нито веднъж не си споменавал, че Бош ти е подхвърлил морското конче?
Бордърс: Не вярвах, че на някого му пука за мен или че някой би ми повярвал. И истината е, че още не мисля. Господин Кронин ме убеди да разкажа каквото знам и ето че сега го правя.
Сото: И защото някогашният ти адвокат, който те е защитавал в съда, е смятал, че няма да е добре да заявиш, че уликата е била подхвърлена?
Бордърс: Все пак това беше през осемдесетте. Тогава полицаите бяха недосегаеми. Можеха да правят каквото си поискат и щеше да им се размине. А и с какво доказателство разполагах? Бош беше полицай герой, който разкриваше големи престъпления. Нямах никакъв шанс срещу това. Всичко, което знаех, бе, че били намерили морското конче и купчина бижута, скрити в дома ми, а аз бях единственият, който знаеше, че не съм разполагал с кончето. Точно така се досетих, че те са ми го подхвърлили.
Бош прочете отново късия фрагмент от стенограмата и се прехвърли на двете добавки. Едната бе некролог от „Известия на калифорнийската адвокатура“ за първоначалния адвокат на Бордърс, Дейвид Сийгъл, който бе напуснал адвокатската практика десет години след процеса срещу Бордърс и бе починал скоро след това. Второто допълнение бе хронология, създадена от Сото, която показваше, че по време на разследването Бош е документирал в първоначалния доклад, че цененият от Даниел Скайлър медальон под формата на морско конче липсва. Хронологията показваше всички дни, през които бяха правени различни разкрития и през които той е трябвало да държи в себе си морското конче само и само за да го подхвърли в тайника в апартамента на Бордърс. Докладът бе очевиден опит на Сото да подчертае неубедителността на твърдението, че Бош е подхвърлил критичната улика по случая.