Бош бе благодарен за усилията ѝ и вярваше, че именно това е причината да му даде тайно документацията по случая. Тя бе искала той да знае, че онова, което се случва, не е предателство от нейна страна, че тя бди за интересите на бившия си наставник, но ще остави нещата да се развият по естествения им ред.
Въпреки всичко обвинението, че е подхвърлил улика по случай отпреди трийсет години, сега бе част от документацията по случая и това можеше да стане публично достояние всеки момент. И бе очевидно, че това е лостът в ръцете на Кенеди, прокурора, за да се затвори устата на Бош по иска за отмяна на присъдата. Ако Бош възразеше, името му щеше да бъде опетнено.
Онова, което Кенеди, Тапскот и Сото не можеха да знаят, бе онова, което Бош знаеше в най-дълбокото и тъмно ъгълче на сърцето си. А то бе, че той не беше подхвърлил уликата срещу Бордърс. Че никога не бе подхвърлял улики срещу никой заподозрян или противник в живота си. И това знание му даваше допълнителен импулс и целеустременост. Той знаеше, че на света има два вида истина: истината, която е непоклатимият фундамент на нечий живот и мисия в него; и другата, манипулируемата истина на политици, шарлатани, подкупни адвокати и техните клиенти, изопачената истина, която да служи на конкретна цел.
Бордърс, със или без знанието на адвоката си, бе излъгал Сото и Тапскот в „Сан Куентин“. И по този начин бе провалил разследването им още в началото му. За Бош това бе потвърждение, че става дума за измама и че от него зависи да разобличи онези, които заговорничат срещу него, където и да се намират. Щеше да ги спипа. Тежестта на бремето, че може да е допуснал ужасна грешка, бе паднала от плещите му.
Всъщност Бош се чувстваше като човек с доказана невинност и пуснат на свобода.
14.
Във видеозаписа от аптеката убийците на Хосе Ескивел и сина му действаха с увереността на хора, вършили същото и преди. Бяха използвали револвери, за да избегнат засичането на оръжията, както и за да не оставят критично важни улики. Бяха демонстрирали непоколебимост и жестокост. Бош знаеше, че във всяко голямо престъпно начинание има нужда от подобни хора – бандити, готови да направят каквото следва да се направи, за да осигурят оцеляването и успеха на организацията. В живота подобни хора са рядкост. Точно това го караше да подозира, че са доведени отвън, далеч от Сан Фернандо, за да се справят с проблема, създаден от наивния идеалист Хосе Ескивел-младши.
Това потвърждение изглеждаше на път да се потвърди, когато Бош, Лурдес и Систо се върнаха на летище „Уайтман“ със съдебна заповед да прегледат видеоматериала от камерите, наблюдаващи пистата. Започнаха с полунощ на неделя срещу понеделник и превъртаха бързо – забавяха до реално време само когато нарядко някой самолет кацаше или излиташе или когато някаква кола се приближаваше до редицата хангари край летището.
Седяха в тясното сервизно помещение под кулата, което се използваше и като стая на службата за сигурност. Седяха толкова близко един до друг, че Бош долавяше миризмата на никотиновата дъвка на Систо.
В 9:10 сутринта на видеото бдителността им започна да носи плодове, когато вече познатият им бус, който бяха засекли да взема опашката от мюрета пред клиниката, се приближи до хангара, шофьорът го отвори с дистанционното, слезе и влезе за малко вътре.
След четиринайсет минути кацна самолетът за парашутни скокове, рулира и влезе в хангара. От него слязоха само двама мъже – бели мъже с тъмни дрехи, които много приличаха на стрелците в аптеката. Тръгнаха направо към буса и се качиха в него през страничната врата. Бусът отпраши още преди витлото на самолета да е спряло да се върти.
– Те са – каза Систо. – Отиват към мола, за да убият нашите хора.
Каза го гневно и това се хареса на Бош, но той знаеше, че емоционалната вяра и доказателството са две съвсем различни неща.
– От какво разбра?
– Хайде сега! – възкликна Систо – Кои други може да са? Съвпадението във времето е идеално. Кацат, свършват работата, излитат обратно – и край на историята.
Бош кимна.
– Съгласен съм с теб, но какво знаем и какво можем да докажем са различни неща. Хората в аптеката са маскирани.
И посочи видеомонитора.
– Можем ли да докажем, че са те?
– Можем да поискаме лабораторията на шерифството да изчисти записа – обади се Лурдес. – Да направи образа по-ясен.
– Може би – каза Бош. – Превърти напред.
Систо бе хванал дистанционното. Пусна на четирикратна скорост и зачакаха. Бош гледаше как минутите на видеотаймера се превъртат. Когато стигнаха 10:15, нареди на Систо да върне на реално време. Видеото от аптеката бе запечатало акта на убийството в 10:10, а мястото бе на три километра от „Уайтман“.