Първият въпрос бе получил своя отговор – по удовлетворителен за Бош начин – през изтеклата нощ, след като Едгар си бе тръгнал и той бе имал най-сетне възможност да прегледа следственото досие на Бордърс за втори път. И този втори път бе обърнал внимание на папка в друга папка – документите от разследването на Олмер и осъждането му по обвинение в няколко изнасилвания през 1988 година. При първия преглед на документацията бе обърнал по-сериозно внимание на следствената част на случая и бе решил, че обвинението е скалъпено по време на разследването и че прокуратурата се е задоволила само със стратегическото представяне на фактите и доказателствата пред журито на съдебните заседатели. От това обаче следваше, че всичко в обвинителната част вече се намира в следственото дело.
Бе разбрал колко погрешно е било това впечатление, след като бе прочел наръча искания и контраискания, заведени в съда както от обвинението, така и от защитата. Повечето бяха стандартни възражения от процесуален характер, като искания да не се допускат доказателства или свидетели, предлагани от защитата или обвинението. И тук Бош се бе натъкнал на заявление от защитата, че Олмер възнамерява по време на процеса да оспори ДНК експертизата в случая. Защитата настояваше пред съдията да нареди на обвинението да ѝ предостави част от генетичния материал, събран по време на следствието, за да му бъде извършен независим анализ. Искането не бе оспорено от обвинението и съдия Ричард Питман бе наредил на служител на областната прокуратура да сподели генетичния материал със защитата.
Искът на защитата бе написан от Ланс Кронин, адвоката на Олмер. Това бе рутинен за предсъдебното производство ход, но онова, което привлече вниманието на Бош, бе списъкът на свидетелите, внесен от защитата в началото на процеса. Списъкът се състоеше от само петима свидетели и след всяко име имаше резюме на личността на свидетеля и за какво ще свидетелства. Никой от петимата не бе нито химик, нито криминолог. Това казваше на Бош, че по време на процеса Кронин не е внесъл алтернативна ДНК експертиза, както донякъде подсказваше по-ранният иск. Той бе тръгнал в съвсем друга посока, която би могла да бъде твърдения, че сексът е бил по взаимно съгласие, или оспорване на протокола за снемане и анализ на ДНК материала. Но каквато и линия на защита да бе избрал, тя не бе сработила. Олмер бе осъден по всички обвинения и бе вкаран в затвора. И нямаше никакви документи, подсказващи какво се е случило с генетичния материал, предаден на адвоката от самия съдия.
Бош знаеше, че от офиса на областния прокурор е трябвало да изискат връщането на генетичния материал след процеса, но сред документите нямаше нищо, което да подсказва, че това е било направено. Олмер бе осъден и пратен да излежава присъда, без никакъв шанс да види отново бял свят. От опит Бош знаеше, че реалността е такава, че бе влязла в сила така наречената институционална ентропия. Прокурори и следователи се бяха заловили със следващите разследвания и съдебни процеси. Липсващата ДНК бе останала извън контрол и следователно бе възможно да е станала източник на генетичния материал, открит по пижамата на Даниел Скайлър. Доказването на това подозрение, разбира се, бе съвсем различно нещо, още повече след като Бош продължаваше да няма обяснение как микроточката ДНК се е появила върху надлежно съхраняваното веществено доказателство.
И все пак към момента той определено бе направил пробив във фасадата на привидно желязната версия за съдебна грешка: имаше безконтролна ДНК, а адвокатът на защитата, който се бе прехвърлил от единия случай на другия, би могъл да има достъп до нея.
Избута чинията си и си погледна часовника. Беше седем и четирийсет и значи беше време да отиде в стаята за оперативки. Изправи се, остави двайсетачка на плота и излезе от заведението. Реши да кара по основните улици, пое по „Роско“ до Лоръл Каниън и продължи нагоре. По пътя му се обади Мики Холър.
– Странно, защото се готвех аз да те потърся – каза Бош.
– Така ли? – изненада се Холър. – За какво?
– Реших, че определено имам нужда от услугите ти. Искам да се явя като трета страна на слушането следващата седмица и да се противопоставя на освобождаването на Престън Бордърс. Каквото и да изисква това в правен смисъл.
– Добре. Можем да го направим. Искаш ли да присъстват медии и кои? Заседание, на което пенсиониран детектив се изправя срещу областния прокурор... Хм, би се получил добър репортаж.
– Засега не. Нещата ще загрубеят, когато стане дума за обвиненията на Бордърс, че съм му подхвърлил уликата, а прокуратурата приеме това.