– Добре, уреди го и ми кажи за кога.
– Залавям се.
Бош изгаси двигателя и отвори вратата на джипа. Опитваше се бързо да си спомни дали няма още нещо, за което би искал да попита Холър.
– А... момент – сети се той. – Помниш ли Коледа, когато получихме онези бутилки бърбън от Вибиана във фондацията „Фрут Бикс“?
Вибиана Веракрус бе художничка, с която се бяха запознали по частен случай, по който бяха работили миналата година.
– „Папи“, да, помня – потвърди Холър..
– Ако не се лъжа, ти ми предложи сто долара за моята – напомни му Бош. – И аз насмалко да приема.
– Предложението ми продължава да е валидно. Освен ако не си я изпил.
– Не, дори не я бях отворил до снощи. И когато го направих, разбрах, че съм можел да получа двайсет пъти повече.
– Сериозно?
– Съвсем сериозно. Голям мошеник си, Холър! Просто исках да знаеш, че съм те разкрил.
Чу смеха на Холър в слушалката.
– Смей се, смей се – сопна се на шега Бош. – Но аз ще си я задържа.
– Ей, за какъв морал ми говориш, когато става дума за отлежал бърбън от Кентъки! – каза Холър. – Особено „Папи Ван Уинкъл“.
– Ще го запомня.
– Непременно. Хайде, ще говорим по-късно.
Разговорът приключи и Бош влезе в участъка. Мина през празното детективско бюро и отвори вратата на стаята за оперативки. И бе атакуван от прясната миризма на бурито.
Всички се бяха събрали: Лурдес, Систо, Лусон, капитан Тревино и дори началник Валдес седяха на масата и ядяха бурито. Джери Едгар също бе дошъл в компанията на непознат за Бош мъж, който гонеше четирийсетте, с тъмна коса и плътен тен. Беше по тениска, чиито ръкави бяха опънати над мощните му бицепси.
– Извинявам се за закъснението – каза Бош. – Нямах представа, че оперативката ще е обща.
– Хапвахме, докато те чакаме – каза Лурдес. – Хари, това е агент Хован от УБН.
16.
Мъжът с опънатите до скъсване ръкави стана и протегна през масата ръка на Бош. Докато го правеше, погледът му оценяваше Бош както критик на изкуството гледа за пръв път скулптура или треньор на колежански футболен отбор попада на даващ надежди гимназист.
След като освободи ръката си от менгемето на Хован, Бош седна. Лурдес вдигна подноса с бурито и понечи да го предаде към Бош, но той вдигна ръка и поклати отрицателно глава.
– И така... – започна той. – Агент Хован, какво ви води при нас?
– Ти ми се обади и реших да реагирам – обясни простичко Хован. – Понеже ми беше препоръчан от Джери, вчера разговарях с него по случая и прецених, че ще е най-добре да се запознаем лично.
– За да ни информираш за Сантос? – попита Бош.
Началникът се намеси, преди Хован да отговори:
– Агент Хован дойде тази сутрин най-напред при мен. Той ще ни информира, разбира се, но освен това има някои идеи за развоя на нашето разследване.
– Нашето разследване – натърти Бош.
– Хари, не се пали – предупреди го Валдес. – Не е каквото си мислиш. Просто изслушай човека.
– Според мен Хари е прав – обади се Систо. – Дойдат ли, федералните идват да поемат нещата. Случаят си е наш.
– Защо не му дадем шанс да каже каквото има? – настоя началникът.
Бош даде с жест думата на Хован, но му хареса, че Систо бе изразил позицията си.
– Окей, смятам, че благодарение на Джери и началника съм запознат със ситуацията – започна Хован. – Имате нелицеприятен инцидент и сте се прицелили в клиниката в Пакоима. Днес сте решили да се почешете по главите и може би да решите да направите от мухата слон. Прав ли съм?
– Какво означава всичко това? – озадачено попита Лурдес.
– Ще приберете някое мюре или капер и ще започнете да се пазарите с него, така ли е? – попита Хован. – Нали така се прави обикновено?
– И проблем ли е това? – пак попита Лурдес. – Това обикновено дава резултат, защото има ефект.
И погледна Бош за подкрепа.
– Да, такъв беше планът – потвърди Бош. – Но предполагам, че УБН има алтернативно предложение.
– Правилно – каза Хован. – Ако искате онзи, който е възложил удара срещу аптеката, тогава става дума за Сантос и няма друг на света, който да знае за Сантос и схемата му повече от мен. И мога да ви уверя, че хващането на дребната риба, за да стигнете до акулата, няма да сработи.
– И защо? – попита Лурдес.
– Защото едрата риба е много добре изолирана – обясни Хован. – От онова, което чух за вашия случай, мога да кажа, че сте се ориентирали добре. Двамата убийци са били изпратени от Сантос, но никога няма да можете да докажете връзката. От онова, което знаем, тези двама вече са мъртви и заровени някъде в пустинята. Сантос не поема никакви рискове.