17.
Холър бе уредил разговора с Дейвид Закона за следобеда. Бившият адвокат, смятан за мъртъв, включително от Ланс Кронин и клиента му Престън Бордърс, живееше в старчески дом в района на Феърфакс. Бош и Холър се срещнаха на паркинга в два следобед и влязоха. Холър носеше куфарче и каза на Бош, че го използва, за да пренесе в него видеокамерата и сандвич с франзела, който бил купил от „Коул“ в центъра.
– Тук сервират само кашер – обясни Холър. – Забранено е внасянето на храна отвън.
– И какво ще стане, ако те хванат? – попита Бош.
– Не знам... Може би ще ми лепнат доживотна забрана за посещения.
– Значи той не възразява да говорим?
– Каза, че е готов. След като хапне, ще говори.
Във фоайето се регистрираха като адвоката и следователя на Дейвид Сийгъл. След това взеха асансьора за третия етаж. Регистрирането като следовател на Холър напомни на Бош нещо и той попита:
– Как я кара Сиско?
Денис Войчеховски, известен като Сиско, беше дългогодишен следовател на Холър. Преди две години той и неговият „Харли“ бяха станали жертва на блъскане по Вентура Булевард, след което виновникът бе избягал. Сиско бе преживял три операции на лявото коляно и бе излязъл от болницата пристрастен към викодина, което бе разбрал чак след половин година, преди да сложи мъченически край на приемането му.
– Добре е – отговори Холър. – Наистина. Оправи се и е затрупан с работа.
– Трябва да говоря с него.
– Няма проблем. Да му разкажа ли за какво става дума?
– Имаш приятел, който според мен е пристрастен към селския хероин. Искам да го попитам какво да търся и какво да правя.
– Тогава значи той е твоят човек. Ще му се обадя веднага щом излезем оттук.
Слязоха на третия етаж и Хари каза на жената в сестринската стая, че е дошъл да посети своя клиент Дейвид Сийгъл и не желае да бъде обезпокояван. После двамата продължиха по коридора до самостоятелната стая на Сийгъл. Холър извади от вътрешния джоб на палтото си табелка с надпис „Правна консултация – не безпокойте!“ и я окачи на дръжката на вратата. Намигна на Бош и затвори вратата зад тях.
Монтираният на стената телевизор гърмеше с репортаж на Си Ен Ен за разследването от Конгреса на руската намеса в президентските избори миналата година. Подпрян на възглавница старец в леглото гледаше предаването. Изглеждаше доста по лек от петдесет килограма и имаше рехава като перушина бяла коса, обрамчваща главата му като ореол. Ръцете му бяха кожа и кости, сбръчкани и осеяни със старчески петна. Изглеждаха безжизнени върху одеялото на гърдите му.
Холър махна с ръка на прикования към леглото старец, за да привлече вниманието му, докато минаваше от другата му страна.
– Чичо Дейвид – каза високо, – здрасти! Ще го намаля малко.
Взе дистанционното от масичката и изключи звука на телевизора.
– Проклети руснаци – изсумтя Сийгъл. – Надявам се да доживея импийчмънта на този тип.
– Казано като истински ляв – коментира Холър. – Само че се съмнявам това да се случи.
После се обърна към мъжа в леглото.
– Е, как си? Това е Хари Бош, брат ми е. Казвал съм ти за него.
Сийгъл впи воднистите си очи в Бош и го огледа.
– Ти си значи – каза накрая. – Мики ми е разказвал за теб. Каза, че дори веднъж си идвал вкъщи.
Бош знаеше, че говори за Майкъл Холър-старши, баща им. Бош наистина го бе виждал само веднъж, в имението му в Бевърли Хилс. Беше болен и на смъртно легло. Бош току-що се бе върнал от войната в Югоизточна Азия. Месец по-късно стоеше на склона на хълм и гледаше как погребват баща му. Момче на пет-шест годинки стоически стоеше до вдовицата, застанала отстрани на ковчега. Тогава Бош разбра, че има брат. Щяха да минат много години, преди двамата да се запознаят.
– Да – потвърди Бош. – Беше много отдавна.
– Ами... – проточи Сийгъл, – за мен всичко си е много отдавна. Колкото по-дълго живееш, толкова по-малко вярваш колко са се променили нещата. – И посочи немощно беззвучния ТВ екран.
– Е, аз пък ти донесох нещо, което не се е променило от сто години – каза Холър. – Отбих се в „Коул“ и ти купих френски сандвич.
– „Коул“ са добри – каза Сийгъл. – Повдигни ме.
Холър сграбчи друго дистанционно и го хвърли на Бош. Докато отваряше куфарчето си, за да извади обещания сандвич, Бош натисна бутона и горната половина на леглото се повдигна така, че Сийгъл се озова едва ли не в седяща поза.
– Срещали сме се – каза Бош. – В известен смисъл. Ти ме подложи на кръстосан разпит в процеса, за който ще говорим днес.
– О, да – потвърди Сийгъл. – Спомням си. Ти беше много изчерпателен. Добър свидетел на обвинението.