Бош кимна от благодарност, а Холър запъхна салфетка в отворената яка на пижамата на стареца. След това плъзна масичката над хълбоците му и разопакова сандвича пред него. Разпечата и купичката със сос и я сложи на масичката до сандвича. Без забавяне Сийгъл взе едната половина на срязания по дължина сандвич, топна края му в соса и го започна на малки хапки, като видимо се наслаждаваше на всяка.
Докато Сийгъл ядеше и мислеше за отминалите дни, Холър извади миникамерата от куфарчето и я монтира на малък триножник, който сложи на масичката. Намести я така, че старецът да е в кадър, и вече можеха да започват.
На Сийгъл му трябваха трийсет и пет минути да изяде сандвича.
Бош търпеливо изчака Холър да засипе стареца с въпроси за едно време, явно подготвяйки го за разговора. Накрая Сийгъл сви на топка опаковката на сандвича в знак, че е приключил. Хвърли я към кошчето и дори не го достигна. Холър събра остатъците и ги прибра в куфарчето. После попита:
– Готов ли си, чичо Дейв?
– Готов съм – отговори Сийгъл.
Холър издърпа салфетката изпод яката на пижамата и още веднъж намести камерата с пръст върху бутона за запис.
– Добре тогава, започваме. Гледай мен, не камерата.
– Не се безпокой, имаше видеокамери още докато практикувах – каза му Сийгъл. – Не съм чак толкова допотопна реликва.
– Просто смятах, че си загубил навика.
– Никога.
– Окей, тогава да започваме. Едно-две-три... запис.
Холър представи Сийгъл и обяви датата, часа и мястото на разговора. Макар камерата да оставаше фокусирана единствено върху Сийгъл, той представи също така себе си и Бош. След което започна.
– Господин Сийгъл, от колко време практикувате право в околия Лос Анджелис?
– Четирийсет и три години.
– И сте специализирали в защита?
– Специализирал? Та аз съм правил само това.
– Имало ли е момент, когато сте представлявали лице на име Престън Бордърс?
– Престън ме нае да го защитавам по обвинение в убийство в края на осемдесет и седма. Процесът продължи през следващата година.
Холър продължи с преглед на делото, първо на предварителното слушане, за да се определи дали обвиненията са правилно формулирани, след това на самия процес. Внимаваше да не задава въпроси относно вътрешните обсъждания на делото, понеже те бяха обект на тайната между адвокат и клиент. След като стигнаха до решението „виновен“ на съдебните заседатели и последвалата смъртна присъда, Холър се прехвърли на съвременността.
– Господин Сийгъл, знаете ли за новите усилия от страна на бившия ви клиент да обезсили присъдата си след почти трийсет години?
– Знам. Ти ми съобщи.
– Запознат ли сте с това, че в подадения иск господин Престън заявява, че вие сте го склонили да лъжесвидетелства чрез даването на показания, за които вие двамата сте знаели, че не са истина?
– Знам, да. „Хвърлил ме е под автобуса“, ако използваме днешната терминология.
В гласа на Сийгъл се долавяше сдържан гняв.
– По-конкретно, Бордърс ви обвинява, че сте му предложили да се закълне под клетва, че е закупил медальона с форма на морско конче от кея на Санта Моника. Вие ли подхвърлихте тази идея на господин Бордърс?
– В никакъв случай. Ако е излъгал, го е направил, защото сам така е преценил и по своя воля. В интерес на истината, аз изобщо не исках той да застава на свидетелската скамейка по време на процеса, но той настоя. Разбрах, че не мога да го разубедя, и му позволих, а той, образно казано, сам си нахлузи примката на врата. Заседателите не повярваха на нито една негова дума. Разговарях с няколко от тях след като взеха решение и те го потвърдиха.
– А обмисляли ли сте линия на защита, която да включва заявяването, че водещият детектив по случая е подхвърлил въпросния медальон с форма на морско конче в дома на клиента ви, за да го натопи?
– Не, не ми е хрумвало подобно нещо. Ние бяхме проверили и двамата детективи, разследвали убийството, и тяхната почтеност бе извън съмнение. Не сме опитвали такъв подход.
– Съгласихте ли се да разговаряме днес свободно и без външен натиск?
– Това е мое доброволно решение. Може да съм възрастен, но това не означава, че който и да е може да ме очерня и да поставя под съмнение почтеността ми във връзка със случай на трийсет години, без да е разменил и дума с мен по въпроса. Да го духа.
Холър се наведе встрани от камерата, защото не очакваше острия език. Искаше прихването му да не бъде записано.
– Един последен въпрос – каза той след като се овладя: – Разбирате ли, че този разговор днес може да доведе до разследване и санкции срещу вас от страна на калифорнийската адвокатура?
– Могат да опитат, ако искат. Но аз никога не съм се страхувал да се боря. Те имаха глупостта да повярват и публикуват некролога, който им изпратих. Да заповядат.