Холър се пресегна и изключи записа.
– Стана добре, чичо Дейвид – каза той. – И мисля, че ще помогне.
– Благодаря – обади се и Бош. – Аз знам, че ще помогне.
– Както казах, да го духат – озъби се Сийгъл. – Щом искат битка, ще я получат.
Холър започна да прибира камерата.
Сийгъл леко изви глава и погледна Бош.
– Помня те от онзи процес. Знам, че тогава не излъга, и това закопа Бордърс. Нека ти кажа, че за четирийсет и три години практика той е единственият ми клиент, който бе осъден на смърт. И да ти кажа честно... това изобщо не ми развали настроението. Той е там, където му е мястото.
– Ами... – проточи Бош, – ако имаме късмет, ще си остане там.
След двайсет минути Бош и Холър стояха до колите си на паркинга.
– И какво мислиш? – попита Бош.
– Мисля, че са избрали грешния адвокат, с когото да се гъбаркат – отговори Холър. – Това „да го духат“ ми хареса.
– Да, но те са мислели, че той е мъртъв.
– Следващата сряда със сигурност ще се чудят какво им се е стоварило на главите. Но трябва да го запазим в тайна, ако можем.
– Защо да не можем?
– Тук е важна процесуалната страна. Аз ще те впиша като замесена страна. ОП вероятно ще протестира и ще заяви, че те представляват като водещ следовател. Ако загубя тази битка, ще трябва да подам иск от името на Дейвид Закона, за да ни пуснат през вратата. Това е всичко, което ни трябва – крак в процепа, за да можем да изложим аргументите си.
– Мислиш ли, че съдията ще допусне включването на записа?
– Най-малко ще прегледа част от него. Аз нарочно започнах с основните неща. За да подведа Кронин и Кенеди да мислят, че всичко е дрън-дрън. И тогава... БУМ! Задавам въпроса за лъжесвидетелството. Той пресича линията за тайната, така че ще видим. Надявам се в този момент съдията да каже, че му се иска да види всичко докрай. Проверих го. Тук извадихме късмет – съдия Хоутън седи на стола от двайсет години, а двайсетте преди това е практикувал право. Това означава, че се е въртял из тези кръгове, когато Закона е вършал безмилостно. Надявам се да се отнесе с разбиране към стареца и да го изслуша.
– Ясно. А Бордърс? Дали той ще даде свидетелски показания?
– Съмнявам се. Би било грешка. Но ще присъства на слушането и искам да видя лицето му, когато пуснем Дейвид Закона на големия екран.
Бош кимна. Замисли се как ли ще се почувства самият той лице в лице с Бордърс след толкова години. Осъзна, че дори няма представа как изглежда този човек днес. В съзнанието и спомените му Бордърс беше сенчеста фигура с пронизващ поглед – нещо като чудовище от въображението.
– Сега трябва да се потрудиш повечко – каза Холър.
– Какво означава това? – не разбра Бош.
– Онова, с което разполагаме, е добро, но не е достатъчно добро: имаме теб, имаме Дейвид Закона и имаме обяснение на притежаването от Кронин на въпросната ДНК. Но ни трябва повече. Трябва ни цялата схема. Схемата на фабрикуването на обвинение срещу теб за накисване на невинен човек.
– Работя по въпроса.
– Значи работи по-усилено, брат ми.
Холър отвори вратата на колата си, готов за тръгване. После каза:
– Ще кажа на Сиско да ти се обади.
– Оценявам го – каза Бош. – И... ъ-ъ... възможно е през следващите няколко дни да не се чуваме. Има нещо, което трябва да направя във връзка с един мой случай в Сан Фернандо. Има вероятност да не съм достъпен.
– Какъв случай, човече? Този трябва да е единственият ти случай. Случаят с първи приоритет.
– Знам, знам, но и другият не може да чака. Погрижил съм се за каквото мога. Ще разбера как са го направили и тогава ще сме на финалната права.
– Забележителни последни думи. Но гледай да се чуем по-скоро.
Холър се качи в колата си, изтегли се на заден ход и потегли.
18.
Бош се бе разбрал с Бела Лурдес по случая в Сан Фернандо. Той щеше да се погрижи за личните си дела и щеше да се подготви за работата си под прикритие, докато тя и останалите детективи щяха да разследват всички възможни насоки и да се подготвят за операцията в петък. Това му оставяше цял ден и половина, за да се посвети на „измамата Бордърс“, както я бе нарекъл Холър, както и да отиде на уговорената от Хован среща с екипа на УБН по подготовка за работа под прикритие.
След разговора с Холър Бош беше осъзнал, че погрешно се е съсредоточил още в самото начало върху Бордърс. Понеже беше сигурен, че той е виновен в престъплението, заради което сега очакваше изпълнение на смъртна присъда, го бе поставил в центъра на схемата. Той беше злодеят, чудовището, така че всичко това бе негова коварна режисура, една последна манипулация на системата в опит да избяга от затвора чрез хватките на закона.