Но сега разбираше, че този подход е бил грешен. Възелът на проблема бе Ланс Кронин. Адвокатът бе в центъра на всяка фаза на случая. Макар да се представяше като адвокат със съвест, който просто привлича вниманието на властта към една съдебна грешка, сега бе ясно, че той дърпа конците в кабинета на ОП, ЛАПУ и най-вероятно на самия Бордърс.
Без да излиза от колата си пред дома за възрастни хора, където прекарваше старините си Дейвид Закона, Бош сложи китка на волана и забарабани с пръсти по таблото, докато размишляваше за следващите си ходове. Трябваше да е внимателен. Кронин не биваше да има основание да отиде при съдията или ОП и да се оплаче от сплашване. Бош не бе сигурен каква ще е първата му стъпка, но той винаги бе използвал философията на тарана, при която ако се натъкнеше на препятствие в логиката на даден случай, отстъпваше крачка назад и пак се хвърляше напред с надеждата инерцията на притежаваното знание да го преведе през бариерата.
Върна се към началото, когато Кронин беше разработил схемата и след това я бе реализирал. Реши, че всичко вероятно е започнало със смъртта на Лукас Джон Олмер. От тази точка нататък Бош започна свободни асоциации, като използваше известното по случая като ориентири между неизвестното.
И така, началото бе, когато Кронин бе научил, че Олмер е починал в затвора. И какво прави адвокатът? Разчиства папките, изпраща всичко, събрано през годините за Олмер, в архива? Хвърля един последен поглед просто ей така? Каквато и да бе причината, Кронин бе прегледал документацията и бе забелязал неизползвана стратегия: семенната течност, идентифицирана като принадлежаща на Олмер, взета като веществено доказателство по случаите с изнасилване. Съдията нарежда на полицейската лаборатория по криминология да сподели генетичния материал с частна лаборатория по избор на Кронин. Мострата е изпратена и без значение дали е анализирана, или не, това се оказва последната документална следа относно местонахождението ѝ.
След смъртта на клиента му Кронин се свързва с лабораторията и изисква материала. Заподозреният е мъртъв и адвокатът се опитва да разчисти каквото може. Материалът попада в ръцете му и той трябва да измисли какво да прави с него. Каква е целта? Да спечели пари?
Бош мислеше, че е така. Всичко винаги се върти около парите. В конкретния случай Бордърс е можел да спечели милиони като обезщетение за съдебната грешка. И адвокатът, който може да спечели такова обжалване, може да разчита на поне една трета.
Картината добиваше все по-ясни очертания. Бош знаеше, че Кронин е бил дългогодишен адвокат на Олмер и следователно е разполагал с най-точна информация за изнасилвача и действията му. Кронин се връща във времето в Лос Анджелис и преглежда вестниците в архива за подходящ случай. Случай от времето преди приемането на ДНК като улика. Случай, при който ДНК би могла да изиграе решаваща роля.
И попада на Престън Бордърс. Осъден за убийство в процес, залагащ основно на косвени улики с изключение на медальона с морско конче, оказал се единственото неопровержимо веществено доказателство срещу него. Кронин добре разбира, че пускането на семенната течност на сериен убиец в случая ще бъде като хвърлянето на бомба. Логиката е проста: елиминирай медальона и ДНК се превръща в златния ключ, отключващ килията на смъртника.
На Бош започваше да му харесва. За момента всичко се връзваше. Но Кронин не би могъл да направи следващата стъпка без включването на Бордърс като заинтересован елемент в плана. Разбира се, не е било никак трудно да го убеди. Бордърс е чакал насрочване на екзекуцията си, бил е изчерпил правото си на обжалване и часовникът е тиктакал, особено като се имаше предвид проведеното в щата гласуване в полза на ускоряване на изпълнението на смъртните присъди. И така... Кронин се появява и показва картата на потенциалното измъкване от затвора в комбинация със златното хапче от многомилионна компенсация. Излез от затвора и накарай Лос Анджелис да ти плати за притесненията. Какво да каже Бордърс на това: „Аз съм пас“ ли?
Бош осъзна, че разполага с начин да потвърди теорията си поне отчасти. Пресегна се назад към седалката, на която бе сложил папките по случая „Бордърс“. Взе горната, стегната с ластик, и бързо намери писмото, изпратено от Кронин до Отдела за надзор на присъдите. То бе официалната начална точка на машинацията. Но в момента Бош се интересуваше единствено от датата на писмото. То бе изпратено от Кронин през август миналата година. Към онзи момент той бе разбрал, че едва ли не през цялото време е държал в ръцете си малка част от комбината. Полицай Джерико бе казал, че Кронин е посещавал Бордърс всеки първи четвъртък на всеки месец, считано от януари миналата година.