Кронин бе отишъл в „Сан Куентин“ и бе провел няколко срещи с Бордърс, преди да изпрати писмото си до кабинета на ОП. Ако това не демонстрираше създаването на конспирацията и сглобяването на плана за измамата, Бош не знаеше какво друго би било по-издайническо.
Задействан от документалната връзка, която можеше да се използва при слушането следващата седмица, Бош задвижи тарана на висока скорост. Препятствието продължаваше да е приложението на плана. Връзката между Кронин и Бордърс бе налице. Кронин беше разполагал с мострата от семенна течност. Сега му трябваше стъпка три – изпълнението на плана.
Бош реши да раздели възможностите на две, като разделителят бе направеният от Тапскот видеоклип на Лусия Сото в момента на отварянето на кашона с веществени доказателства, както можеше да се предполага след дълги години трупане на прах в архива за доказателства на ЛАПУ.
Ако подхвърлената „улика“ е била вече в кашона, когато Сото го е разпечатвала, значи фалшификацията е била извършена по-рано – най-вероятно преди Кронин да отиде в „Сан Куентин“, за да се срещне с Бордърс през януари, и август, когато е изпратил писмото си до кабинета на ОП, явно след като вече е получил под някаква форма съгласието на Бордърс относно плана. Това бе много време и Бош знаеше, че ще му трябва помощта на Сото в разследването кой би могъл да има достъп до кашона.
Макар на площ архивът да беше колкото футболен стадион, пространството вътре бе стриктно контролирано, а достъпът се регистрираше на няколко нива. Персоналът се състоеше от цял отряд обвързани с клетвени декларации служители, които се трудеха под надзора на капитан от полицията. Достъпът до веществените доказателства бе ограничен до служители в правоохранителните органи, които трябваше да покажат нужните документи за самоличност и да положат пръстов отпечатък върху всички заявки, и към всичко това трябваше да се добави зоркото око на камерите за наблюдение, които работеха без прекъсване.
От друга страна, ако генетичният материал беше подхвърлен след като Тапскот и Сото бяха взели кашона от архива, тогава имаше доста места по веригата на временно съхранение, където това би могло да се случи. Детективите би трябвало да доставят на ръка съдържанието на кашона в лабораторията на Калифорнийския университет в Ел Ей за изследване и анализ в серологичния отдел. Това вкарваше в играта няколко лаборанти, които биха могли да имат достъп до изследваната дреха. Само че това означаваше неизвестен брой „би могло“ и „може би“. Бош знаеше, че такива случаи се разпределят по случаен начин на техниците и че в протоколите са вградени многобройни проверки за благонадеждност на персонала, занимаващ се с ДНК, като застраховка срещу корупция, неволно замърсяване и подмяна на веществените доказателства, съзнателна или не. В първите дни на приемането на ДНК в наказателното съдопроизводство бе имало контестации на научната основа и използваните протоколи от всеки ъгъл и с такава честота, че с течение на времето постепенно изгражданата стена на почтеност около лабораторията я бе направила почти неуязвима. Бош знаеше, че атака от тази страна е практически безнадеждна.
Колкото повече анализираше двете възможности, толкова по-убеден ставаше, че не е вероятно фалшификацията да е станала в лабораторията. Случайното разпределяне на техниците по случаи бе замислено да пресече в зародиш подобна опасност. Дори в невероятния случай, при който Кронин би разполагал с корумпиран техник, просто нямаше начин да е сигурен, че точно неговият човек ще поеме конкретния случай, да не говорим освен това да има и достъп, за да постави подменената ДНК върху пижамата на Даниел.
Мислите на Бош продължаваха да се връщат към кашона и възможността за подмяна на съдържанието му преди Сото да разкъса печатите и да го отвори пред камерата на Тапскот. Той извади телефона за еднократна употреба, на който бе видеоклипът, и за пореден път изгледа отварянето на кашона. Печатите бяха видимо цели, когато Сото ги бе разрязала и бе отворила кашона. Бош продължаваше да не вижда нищо нередно и това го объркваше.
Помисли дали да не звънне на Сото и да я попита дали има достъп до камерите за наблюдение в склада и дали ще се съгласи да види някои записи. Но знаеше, че подобен въпрос ще я накара да се отнесе с подозрителност към действията му. А и щеше да я ядоса. В крайна сметка нали Тапскот бе заснел отварянето на кашона именно защото двамата детективи бяха искали записано видеопотвърждение, че печатите са цели. Бяха заснели процеса именно за да не се налага да се изисква материал от камерите за наблюдение в склада. Беше малко вероятно да се отнесат с ентусиазъм към прищевките на Бош сега. Те бяха удовлетворени, че никой не е манипулирал кашона и че ДНК-то на Олмер е било в кашона от ден първи на завеждането му в склада.