Тази житейска история не бе изненадваща за Бош. Това бе историята на зараждане на една епидемия – хората започват ранени и искат да премахнат болката и да се оправят. Но после са хванати на куката и рецептите не им стигат. Такива като Сантос запълват вакуума и после... после няма връщане.
– Като свършат хапчетата какво правиш?
– Аз лично си купих отварачка на консерви.
– Какво?
– Отварачка и консерви за трийсет дни. После си намерих приятел, който да ме затвори в стая без прозорци и с тоалетна, и го накарах да закове вратата отвън. Той се върна след трийсет дни, а аз бях чист. И повече не сложих в устата си хапче. Дори ми извадиха корена на един зъб, но пак отказах да взема хапче.
Бош нямаше какво да каже на тази история и само кимна. Дойде сервитьорка и Сиско поиска леден чай и чеснова туршия, нарязана на ситно.
– Не искаш ли още нещо? – попита го Бош. – Не е проблем, аз черпя.
– Не, добре съм така. Туршията тук ми харесва. Чесновата марината. Другото важно е да не поглеждаш в очите. В аптеката, нали разбираш? Дръж си главата сведена. Подай им рецептата и документа за самоличност и не ги поглеждай в очите.
– Ясно. Хората, с които работя, ми дадоха и карта за „Медикеър“.
– Е, това ти спестява маса пари. И го начуква на държавата, която плаща.
Бош пак кимна.
– Би ли ми казал защо го правиш? – попита Сиско.
– Работя по един случай – каза Бош. – Двама аптекари бяха убити в Сан Фернандо. Баща и син.
– Да, четох за това. Убийците изглеждат опасни хора. Можеш ли да разчиташ на някого? В момента съм свободен...
– Има на кого. Но ти благодаря за предложението.
– Бил съм в черната дупка, човече. Знам какво е там. Ако мога да помогна с нещо...
Бош кимна за пореден път. Знаеше, че Пътните светци, мотоциклетният „клуб“ на Сиско, някога са били под подозрение, че са основен производител и разпространител на кристален мет – наркотик с опустошителни последици за пристрастените. Сервитьорката дойде с ледения чай и спаси Бош от споменаване колко е иронично разкаянието точно на Сиско.
Сиско взе с пръсти резенче туршия от чинията и го задъвка. Когато сервитьорката бе донесла поръчката, Бош бе дръпнал телефона си встрани и случайно бе показал изображението. Сиско го посочи с мокрия си от саламурата показалец и попита:
– Какво е това?
Екранът бе застинал на кадъра, на който Сото използваше макетния нож, за да разпечата кашона. Бош взе телефона и каза:
– Нищо особено. Друг случай. Опитвах се да разбера нещо, докато те чаках.
– Това ли е, по което работите с Мики?
– Ъ-а-, да. Но трябва да открия как са направили нещо, преди да можем да се явим в съда.
– Я да видя. Може би ще мога да...
– Не, това ми е личен проблем. Не мога да го показвам... всъщност знаеш ли... защо не? Това е запис на детектив, отварящ кашон със стари веществени доказателства, направен, за да се докаже, че материалът не е манипулиран. С две думи, за да се знае, че никой не е бъркал в него.
Бош стартира записа от началото, сложи телефона на масата и го завъртя така, че Сиско да го вижда по-удобно. Дори пусна и звука; надяваше се обядващите в другия край да не възразяват.
Сиско се наведе напред, забил поглед в екрана, без да спира да яде туршията. Когато клипът свърши, се изправи и каза:
– Изглежда си както трябва.
– Искаш да кажеш, сякаш никой не го е манипулирал? – поиска да потвърди Бош.
– Да.
– И на мен така ми се струва.
Бош взе телефона от масата и го прибра в джоба си.
– Кой е другият? – попита Сиско.
– Партньорът ѝ – обясни Бош. – Направил е записа с телефона си, като обяснява на глас какво се прави във всеки момент. Според мен прекалява с говоренето.
– Не, питах за другия. Дето ги наблюдава.
– Кой да ги е наблюдавал?
– Дай ми телефона.
Бош извади телефона, избра видеоклипа и му подаде телефона през масата. Сиско го взе и застина с пръст над бутона за възпроизвеждане. Бош чакаше. В крайна сметка Сиско натисна бутона неколкократно.
– Хайде, по дяволите. Мамка му. Трябва да върна малко.
Поигра си с бутоните, докато картината отново оживя, и пак натисна бутона за пауза..
– Ето този.
Върна телефона на Бош и той погледна екрана. Мястото бе почти същото, на което бе спрял преди, при пристигането на Сиско. Сото срязваше печатите по дължина на процепа, където се събираха капаците на горната страна на кашона. Бош отвори уста да попита Сиско за какво говори – и видя лицето на заден план. Някой наблюдаваше Сото от външната страна на стаята за разглеждане на веществените доказателства. Някой в съседната стая се бе навел над гишето за предаване и прибиране на кашоните и гледаше заинтересовано.