Удовлетворен от физическата тренировка, отиде в кухнята, за да си приготви ранна вечеря. Докато мажеше фъстъчено масло върху филия едрозърнест хляб, мобилният му телефон иззвъня. Беше Сиско. Бош отговори на повикването с въпрос:
– Защо не ми каза, че бастунът бил смъртоносно оръжие?
Кратка пауза, преди Сиско да отговори:
– Уф, бях забравил. Извинявай. Надявам се не съм ти причинил някакви неприятности. Не се опитвай да минаваш през УБТ с това нещо.
– За онези полети, които смятам, че ме очакват, не мисля, че ще се срещна с УБТ. Всъщност, чудесно е. Харесва ми да имам коз в ръкава, ако попадна в затруднено положение. Кажи сега какво става с нашия човек.
– Проследих го до тях. Не съм сигурен това изчерпва ли задачата ми за тази нощ, или...?
– Къде живее?
– В Алтадина. В самостоятелна къща.
– Успя ли да научиш името му?
– Знам всичко за него, пич. Това ми е работата. Казва се Терънс Спенсър.
– Тери, да! Знаех, че е нещо такова... Тери Спенсър.
Бош прекара името през паметта си, за да види ще събуди ли то някакъв друг спомен освен рутинното общуване в архива, но не се сети за никаква друга връзка.
– Кажи сега какво включва „всичко“.
– Ами, няма криминално досие, защото иначе едва ли щеше да работи там – започна Сиско. – Изтеглих кредитната му история. Собственик е на къщата, пред която вися сега, от осемнайсет години и плаща ипотека по петстотин шейсет и пет на месец. Бих казал, че е доста за този квартал. Подозирам, че кредитната му карта е на макс. През последните няколко години е малко нередовен с вноските, закъснява с по месец-два от време на време, но преди седем години е преминал през доста тежък период. Къщата е влязла в просрочие. Явно някак се е справил и е получил рефинансиране, на което живее и сега. Но това и проблемите с вноските са разказали играта на кредитния му рейтинг.
Бош обаче не се интересуваше от кредитния рейтинг на Спенсър.
– Окей, нещо друго?
– Шофира шестгодишен нисан, женен е, но жена му кара по-нов ягуар. И двете коли са били на кредит, но вече са изплатени. Не знам има ли деца. Той е на петдесет и четири, така че ако е имал, те вече са излетели от дома. Мога да почукам на някоя и друга врата наоколо, ако искаш да разкопая по-надълбоко.
– Не, не, в никакъв случай. Не искам да го подплашим.
Бош се замисли. Всъщност нямаше нищо набиващо се на очи. Проблемите с ипотеката заслужаваха внимание, но след финансовата криза отпреди десетилетие средната класа оставаше леко сдъвкана, така че закъсненията с вноските и битката с отмяна на просрочието в никакъв случай не бяха необичайни. Спенсър обаче бе по същество чиновник и размерът на ипотеката му щеше да е необичаен, ако не се отчетеше фактът, че е притежавал дома си от осемнайсет години. За толкова дълго време цената на недвижимата собственост сигурно се бе удвоила. Ако беше взел заем, гарантирайки го с къщата, това би обяснило, че е с поне шестцифрена котва на врата.
– Някаква идея с какво се занимава жена му? – попита Бош.
– Лорна работи по този въпрос.
Бош знаеше, че Лорна Тейлър е бившата съпруга на Мики Холър и едновременно управител на офиса му, макар той всъщност да нямаше офис. В момента бе омъжена за Сиско и това образуваше кръвосмесително общество, в което всички бяха някак странно щастливи и работеха заедно.
– Искаш ли да продължа? – попита Сиско.
Бош се замисли как да предприеме някакъв ход, който да проясни ситуацията около Спенсър и да му позволи да продължи напред или да се съсредоточи върху нещо конкретно. Погледна си часовника. Беше шест и петнайсет.
– Виж какво – каза накрая, – остани там още няколко минути. Ще направя едно бързо обаждане и после веднага ще ти позвъня.
– Тук съм – обеща Сиско.
Бош прекъсна и се върна при лаптопа си в трапезарията. Затвори видеото на Тапскот и потърси в Гугъл името на Ланс Кронин. Получи адрес на уебсайт и общия номер на правна кантора, която се казваше „Кронин & Кронин“.
Извади от джоба си телефона за еднократна употреба и набра номера. Повечето офиси имаха работно време от девет до пет, но в адвокатските кантори можеше да се позвъни по всяко време и това обикновено означаваше нощем. Повечето адвокати, специализирали в защита по наказателни дела, имаха наети служби за приемане на повиквания или най-малкото бяха програмирали номер за препращане, така че да бъдат намерени лесно... особено от платежоспособни клиенти.
Както бе очаквал, на повикването му отговори живо човешко същество.
– Искам да говоря с Ланс Кронин веднага – заяви Бош. – Касае се за спешен случай!