– Господин Кронин си тръгна – съобщи гласът. – Но скоро ще провери за оставени съобщения. Кой го търси?
– Тери Спенсър. Трябва да говоря с него веднага!
– Разбирам ви и ще му предам съобщението ви в мига, в който се обади. На кой номер да ви потърси?
Бош даде номера на телефона за еднократна употреба, повтори, че става дума за извънредна ситуация, и затвори. Знаеше, че успокоението с „Господин Кронин ще провери за съобщения“ е просто начин да се даде на адвоката възможност да се измъкне, ако не желае да отговори. Беше сигурен, че посредничката веднага ще препрати съобщението му.
Стана и отиде в кухнята, за да довърши приготвянето на сандвича с фъстъчено масло. След секунди чу телефона в другата стая. Остави сандвича на плота и отиде да вдигне. Номерът на екрана не му бе познат, но предположи, че е номерът на мобилния или домашен телефон на Кронин. Отговори с една-единствена дума, по-скоро изсумтяване, та гласът му да е неразпознаваем:
– Да.
– Защо ми се обаждаш? Аз не съм твоят контакт.
Бош замръзна. Това беше. Кронин явно знаеше кой е Спенсър. Досадата в гласа и смисълът на думите не оставяха съмнение, че адвокатът отлично знае с кого разговаря.
– Ало...?
Бош не казваше нищо. Само слушаше. Стори му се, че Кронин сякаш се обажда от движеща се кола.
– Ало?
За Бош моментът бе абсолютно наелектризиращ, така че той продължи да се вслушва, без да отговаря, в озадачения глас на Кронин. Благодарение на Сиско, който с един поглед бе разгадал загадката на видеоклипа, Бош бе направил скока към следващото ниво. Вече беше по-близо до фалшификацията.
Кронин прекъсна връзката.
20.
Докато Бош чакаше в тотално задръстване зад дълга опашка от червени стопове в района на надлеза „Баръм“, му се обади Сиско.
– Нашият човек се раздвижи и този път ясно личи, че се оглежда дали не го следят.
Бош се сети, че Кронин се е свързал със Спенсър по друг начин и е разбрал, че не той е оставил спешното съобщение. Сега въпросът беше дали са решили да се срещнат някъде, или Спенсър просто се опитва да разбере дали е под наблюдение.
– Можеш ли да го проследиш? Аз не мога да помръдна – заклещен съм в трафика!
– Мога да се опитам, но кое е по-важно за теб – да разбера къде отива или да не бъда разкрит? Да следиш някого с „Харли“ си има недостатъци, когато мишената е нащрек. Шумен е, ако се сещаш.
Това се потвърждаваше от звука във фона – Бош ясно долавяше свистенето на вятъра в микрофона на Сиско, както и басовия звук, издаван от незаконно монтирания шумозаглушител.
– Мамка му!
– Е, ако знаех, че ще ми се наложи да правя нещо подобно, щях да дойда подготвен и да му закача бръмбар на колата. И да го следя от разстояние. Аз обаче отидох в центъра направо от „Грийнблат“, за да не го изпусна. Просто нямах никакво оборудване.
– Да, да... знам, не те обвинявам. Е, каквото – такова. Май е най-добре да го оставиш. Мисля, че преди малко успях да ги изплаша с едно обаждане. То потвърждава, че този човек е част от машинацията, така че сега той се опитва да разбере колко сериозни са нещата. Нека го оставим да се чуди.
– Вече няколко пъти спира и направи няколко правоъгълника.
Бош знаеше, че „правоъгълник“ е, когато правиш четири десни завоя около каре от пресечки и се връщаш в изходната точка. Такъв ход обикновено разкрива всички, които те следят.
– В такъв случай вероятно вече те е разкрил.
– Не, аз не се хващам на тези номера. Той си е аматьор. В момента го държа на четири пресечки пред мен по „Маренго“. Значи искаш да го пусна?
Бош помисли малко и се усъмни в правилността на първия си подтик. Разкъсваше се вътрешно... Можеше да изпусне възможността да види Спенсър и Кронин заедно. Една-единствена снимка на подобна среща решаваше целия случай. Ако я изпратеше на Сото, тя щеше да преосмисли всичко и най-вероятно изобщо нямаше да има заседание по молбата за отхвърляне на присъдата на Бордърс. Но можеше ли Кронин да е толкова глупав, че да поиска среща веднага след явно съмнителното обаждане на Бош?
Хари не смяташе това за възможно. Спенсър имаше друго наум.
– Знаеш ли... проследи го – реши се накрая той. – Но не се престаравай. Ако го загубиш, загубил си го, и толкова. Само не се оставяй да те разкрие.
– Ясно. Ти чу ли се вече с Мик?
– Не. По какъв въпрос?
– Той знае повече за ипотеката на пича. Добра информация и може би подход, който да се използва. Или поне така каза.
– Ще му се обадя. Ти ме дръж в известност за Спенсър. И още веднъж ти благодаря, че се включи на скорост, Сиско.
– Няма нищо, това ми е работата.
– Обади ми се, ако разбереш какво е наумил.