Следващото обаждане на Бош бе до Холър.
– Току-що говорих със Сиско. Каза ми, че си имал нещо добро за мен.
– И още как. Моето момиче – Лорна, нали я помниш? – изрови цяло съкровище за него. Успя да издири акта за просрочие и мисля, че така разреши случая.
– Дай по-подробно.
– Преди това трябва набързо да проверя това-онова на компютъра и тогава ще имам всичко. Искаш ли след малко да хапнем и да поговорим?
– Става. Къде?
– Приялo ми се е задушено. Ходил ли си в „Джар“?
– Да, обичам да се храня на бара там.
– Естествено, ти си такъв тип човек. Като онзи самотник от картината на Хопър.
– Значи ще се видим в „Джар“. Кога?
– След половин час.
Бош затвори. Продължаваше да се пита съществува ли някаква телепатична връзка между него и брат му. Той самият често бе гледал на себе си като на мъжа на бара от картината „Нощни птици“ на Хопър.
Осъзна, че не е мърдал нито сантиметър по надлеза от десет минути. Нещо напред, по „Барън“, не беше наред. Колите се бяха подредили нагъсто на завоя, където платното се спускаше в Бърбанк и паркинга на „Уорнър“. Пресегна се, отвори жабката и погледна подвижната полицейска лампа. Понеже беше само резервист в СФПУ, не му бяха дали права за придвижване със сигнализация в очертанията на града. Вместо това имаше синя пулсираща светлина, която можеше да сложи на покрива на личната си кола, но това идеше с уговорката, че няма да се използва извън чертите на Сан Фернандо.
– Майната му – каза той.
Сграбчи лампата, пресегна се през прозореца и я сложи на покрива – магнитът в основата ѝ я задържа на място. Включи кабела в жака за запалката и веднага видя отражението на пулсиращата синя светлина в задния прозорец на колата отпред. Тя се премести малко напред, за да му позволи да направи обратен завой и да се насочи обратно по Кауенга Булевард. Колите на кръстовището послушно спряха и той се стрелна през него и се насочи на юг.
След като мина покрай „Холивуд Боул“ и излезе на „Франклин“, трафикът се разреди достатъчно, за да му даде основания да извади кабела от жака на запалката. Все пак успя да се добере до „Джар“ – надолу по „Бевърли“ – доста преди Холър и седна на едно от високите столчета на бара. Наслаждаваше се на първото си мартини, когато след четвърт час Холър влезе в заведението и веднага поиска маса в ъгъла на салона, за да бъдат отделени доколкото е възможно от останалите. Бош го последва там с чашата в ръка.
Холър си поръча същото и веднага след като сервитьорът се отдалечи, двамата се хванаха на работа.
– Хареса ми как ангажираш следователя ми, без да ме попиташ – подметна Мики.
– Не забравяй, че все пак клиентът съм аз – възрази Бош. – Ти работиш за мен, следователно той също работи за мен.
– Не съм сигурен, че съм съгласен с подобна логика, но да не спорим. Мисля, че онова, с което разполагам, ще ти хареса.
– Сиско ми спомена за някои неща.
– Не и най-доброто.
– Казвай, тогава.
Холър изчака да му донесат мартинито и да го сложат пред него. Сервитьорът се готвеше да им даде и менютата, но Холър го спря с вдигане на ръка и поръча:
– Два пъти задушено и отделно патица на тиган с ориз.
– Прекрасен избор – одобри сервитьорът и тръгна към кухнята.
– Харесва ми как поръчваш за мен, без да ме попиташ – опита се да си върне Бош.
– Сигурно е от храната, с която сме израсли – каза Холър. – Както и да е, не знам дали си спомняш, но по време на ипотечната криза прехвърлих голяма част от бизнеса си в защитата на просрочия. И себе си в това число. Спомни си, че наех Арънсън за съдружник и двамата с него направихме добри пари само за няколко години.
– Да, спомням си нещо такова.
– Добре, опитах се по този начин да ти обясня, че познавам всички тънкости на занаята от онези забележителни времена във финансовата история на нашата страна. Но не съм единственият печеливш от цялата история, защото познавам и други, които се измъкнаха с печалба.
– Окей, но какво общо има всичко това с нашия Спенсър?
– Неговото просрочие е официално регистрирано. Трябва само да знаеш къде да намериш записа и за наше щастие Лорна знае това много добре. Така че аз прекарах последния половин час с досието и както вече казах, ще ти хареса. Не, направо ще се влюбиш.
– Добре де, давай по същество. С какво разполагаш?
– Спенсър бил затънал до гуша. Купил къщата през 2000 година, видял цената ѝ да се покачва и преди шест години изтеглил заем, гарантирайки с нея. Нямам представа какво е направил с парите, но не заделил достатъчно, за да плаща вече двете си ипотеки. И направил първата стъпка по пътя на отчаянието. Обединил двата заема в един срещу разумна вноска с плаваща лихва.