Холър продължаваше да отпива от своето мартини на малки глътки и наблюдаваше мисловния процес на Бош. В един момент се усмихна и каза:
– Запазих черешката на тортата за накрая.
– Какво? – попита Бош.
– Адвокатката на Спенсър. Тъпата. Казва се Кати Зелден. Познавам я от онези времена. Беше младши адвокат в малка фирма и началникът ѝ я пращаше в съдебната зала всеки първи понеделник на месеца, защото тогава публикуваха списъка на просрочията. Аз ходех, тя ходеше, Роджър Милс, а бе всички ходехме... всеки първи понеделник на месеца. Купувахме копие на списъка и след това започвахме да разпращаме брошури по адресите. „В просрочие ли сте? Обадете се на Адвоката с линкълна“. В този стил. Всички в списъка получаваха листовки в пощенската си кутия, телефонни обаждания, имейли, каквото се сетиш. Това беше начинът, по който намерих повечето си клиенти.
– И това ли ти е черешката?
– Не, черешката е, че досега говорих за време преди седем-осем години, когато я познавах като Кати Зелден. Тя изглеждаше страхотно, но година-две по-късно шефът ѝ я хванал в кражба. Не станал голям скандал – той се развел със съпругата си, с която имал четвъртвековен брак, и се оженил за Кати. И така от пет години Кати Зелден се води Кати Кронин.
И Холър вдигна чашата си в знак на заслужен тост. Чашата на Бош беше празна, но той я вдигна и я удари в нея със сила, която накара съседните посетители да се озърнат.
– Мамка му! – прошепна той. – Хванахме ги...
– Абсолютно – потвърди Холър. – И аз ще им скъсам задниците следващата седмица в съда.
Допи питието си на една глътка и в същия момент, като по сигнал, сервитьорът донесе храната и каза:
– Господа. Изглежда, се нуждаем от повечко калории.
Холър вдигна празната си чаша и му я подаде.
– Определено. И то бързо!
21.
След задушеното с пържен ориз Бош и Холър се опитаха да навържат нещата. И двамата бяха съгласни, че всичко е започнало, когато Спенсър – изправен пред наближаващото плащане на балона, без пари и без одобрение да продаде дома си – е отишъл при Кати Кронин, с моминско име Зелден, която го е вкарала в сделка с „Роузбъд“.
– Казала му е: „Съжалявам, приятелю, но следващата година балонът ще се пръсне и ти ще си прецакан – каза Холър. – Но нека те запозная с моя съпруг и партньор в правната материя. Може и да се намери начин да се сдобиеш с нужните ти пари преди юли“. Това е нейното въведение, а после Ланс му обяснява, че всичко, което трябва да направи, е да вкара нещо в запечатаните кашони в онази голяма къща, където работи. Типове като Спенсър сигурно си прекарват обедните почивки в обмисляне как да се разбие системата. Но фантазиите се превръщат в реалност и в изход от кашата, в която се е самозабъркал.
– Все още не сме измислили как – напомни Бош.
– Според мен, когато лайното удари вентилатора, Спенсър ще сключи сделка и ще ни разкаже с всички подробности как го е направил. Ако този път случи с адвокат, може и да се измъкне от кашата като жертва. Всички харесват адвоката на злодея. Областният прокурор ще изтъргува Спенсър за двамата Кронин, без да се замисли.
– Спенсър не е жертва. Той е част от схемата. И пак той се опитва да ме очерни.
– Знам. Просто ти обрисувах реалността. Разказах ти как ще се развият нещата. Спенсър е затъналият до гуша, от когото са се възползвали.
– Тогава трябва да отидем при него веднага. Да го изобличим, да му покажем видеото. Да го спечелим на наша страна преди следващата седмица.
– Може и да си струва усилието, но ако не се пречупи, значи даваме на Кронин предимство преди сряда. Предпочитам да ги сюрпризирам в съдебната зала.
Бош кимна. Това вероятно бе по-добрият план. Но мисълта да изобличи Спенсър го подсети, че чиновникът от архива в момента е под наблюдение. И той извади телефона си.
– Забравих за Сиско. В момента го наблюдава.
Бош позвъни и Сиско отговори шепнешком.
– Какво става? – попита Бош.
– Около час шофира насам-натам, за да се увери, че не го следят – докладва Сиско. – След това влезе в Пасадина и се срещна с една жена на паркинга на „Вроманс“.
– Какво е „Вроманс“?
– Книжарница с голям паркинг в края на Олд Таун. Паркираха прозорец до прозорец, нали се сещаш – както правят полицаите.
– Коя е жената?
– Нямам представа. С чиста регистрационна табела е, така че няма как да я проверя.
– Колата ѝ изглежда ли нова?
– Не, колата ѝ е одраскан „Приус“.
– Можеш ли да я снимаш, без да те забележи? Аз съм тук с Холър и той може да я разпознае.