– Ще опитам. Ще пробвам стария номер с минаване покрай нея, уж говоря по телефона, и ще я снимам. Ще ви го изпратя.
– Действай.
Бош затвори. Знаеше какво ще се опита да направи Сиско. Щеше да започне запис на видеоклип, държейки телефона до ухото си, сякаш води разговор, и щеше да мине пред колата на заподозряната, фокусирайки се върху жената зад волана.
– Спенсър разговаря с някаква жена – каза той на Холър. – Сиско ще опита да я запише.
Холър кимна и двамата зачакаха.
– В един момент ще трябва да кажа на Сото – замислено каза Бош, повече на себе си.
– Какво значи това? – попита Холър.
– Тя ми е бивш партньор. Ако шибнем Кронин, удряме и по нея.
– Трябва ли да ти напомням, че тя е част от машината, която се опитва да ти отнеме всичко, което притежаваш?
– Тя следва уликите, докъдето я отведат.
– Е, взела е грешен завой, нали така?
– Случва се.
– Направи ми услуга. Не говори с нея. Поне не още. Изчакай да се приближим и да потвърдим някои от теориите си. Не давай на ЛАПУ да ни зашлевят с нашите разкрития.
– Добре. Аз мога да чакам. Но тя няма да извърти нищо. Ако я изправим пред фактите, няма да се налага да се хвърляме след Кронин, Спенсър или Бордърс. Тя ще го направи вместо нас.
– Надявам се да се окажеш прав.
Телефоните им избръмчаха в унисон, съобщавайки за прието съобщение. Беше видеото от Сиско. Изгледаха го поотделно. Бош видя подскачащата картина да се премества по линията на колите на паркинга пред книжарницата. Това бе в съпровод с престорения разговор на Сиско, който имаше за цел да документира времето и мястото на събитието.
– Здрасти, аз съм пред „Вроманс“, книжарницата в Пасадина. В момента е осем вечерта, сряда, и ще се позадържа тук. Обадете ми се...
Камерата се премести по редицата паркирани коли, а Сиско не спираше да бърбори, докато не стигна до една паркирана на заден ход кола. Камерата се премести по предното стъкло и показа жена зад волана. Беше в профил, понеже бе обърната към отворения страничен прозорец и говореше с някого в колата, паркирана успоредно на нейната. Сиско мъдро спря да дудне, докато минаваше точно пред колата. Това позволи на камерата да улови къс от диалога, провеждан между жената и Спенсър, който не се виждаше в другата кола.
– Преиграваш – каза тя. – Всичко ще се размине.
– Пак ти казвам, по-добре да стане точно така – натърти той.
Две коли по-нататък Сиско завъртя камерата на телефона си към собственото си лице и се идентифицира.
– Аз съм Денис Войчеховски, калифорнийски частен детектив с лиценз нула-две-шест-две, с което слагам край на този видеозапис. Чао...
И клипът приключи. Бош изгледа Холър изчаквателно.
– Картината не е много ясна, а и аз не съм виждал Кати Кронин, откакто стана Кати Зелден – оправда се той.
Вече гледаше видеото за втори път и в един момент спря на пауза, след което увеличи изображението с два пръста. После го заразглежда.
– Е...? – не изтърпя Бош.
– Да – потвърди Холър. – Доста сигурен съм, че е тя. Катрин Кронин.
Бош незабавно позвъни на Сиско, който му отговори с въпрос:
– Идентифицира ли я?
– Да. Катрин Кронин. Чудесна работа, Сиско. Можеш да почиваш.
– И да го пусна ли да си ходи?
– Да, имаме каквото ни трябва и не искаме да рискуваме да разбере, че знаем.
– Както кажеш. Предай на Мик, че ще му се обадя утре сутринта.
– Добре.
Бош прекъсна и погледна Холър, който сияеше.
– Можеш ли да го поемеш оттук нататък? – помоли го Бош. – Както ти казах, ще отсъствам няколко дни. Поне...
– Мога да го поема, но ти сигурен ли си, че се налага да те няма? – попита Холър. – Нали си на половин работен ден. Няма ли кой да поеме тежестта на вашия случай?
Бош се замисли. В съзнанието му се въртеше образът на проснатия на пода в задния коридор Хосе Ескивел-младши.
– Не – каза накрая той. – Само аз мога да го направя.
Втора част
Южно от никъде
22.
Бош стоеше пред гишето със сведен поглед. Някакъв мъж седеше зад плота и четеше вестник на чужд език. Не беше шофьорът на буса с брадичката. Този беше по-възрастен, с прошарена коса. Изглеждаше като престарял бияч, оставил вече тежката работа на по-младото поколение.
Дори не вдигна поглед, когато каза на Бош с руски акцент:
– Кой те пратил тук?
– Никой – отговори Бош.
Мъжът най-сетне вдигна поглед и го изгледа изучаващо.
– Ти идва тук?
– Да.
– Откъде?
– Искам да видя доктора.
– Откъде?
– От приюта до съдебната палата.
– Това далече. Какво иска?
– Да видя доктора.