– Откъде знае, че има доктор?
– От приюта. Казаха ми. Окей?
– За к’во трябва доктор?
– Трябва ми болкоуспокоително.
– Каква болка?
Бош отстъпи крачка, вдига бастуна си и повдигна крак. Мъжът се наведе напред, за да види през гишето. След това отново се облегна, изгледа Бош и каза:
– Доктор много зает.
Бош погледна зад гърба си и огледа стаята. В чакалнята имаше осем пластмасови стола и всичките до един бяха празни. В помещението бяха само той и руснакът.
– Мога да почакам.
– Документ.
Бош извади протрития си портфейл от задния джоб на дънките си. Беше вързан на верижка към гайка на колана му. Отвори го, извади от него шофьорска книжка и карта за „Медикеър“ и ги сложи на гишето. Руснакът се пресегна, взе ги и пак се облегна, за да ги разгледа подробно. Бош се надяваше това постоянно облягане да е свързано с телесната му миризма. В действителност наистина бе извървял пеша дългия път от приюта дотук, за да се впише в ролята. Беше навлякъл три ризи, поради което ходенето бе напоило най-долната с потта му и бе овлажнило и двете отгоре.
– Доминик Х. Райли?
– Точно така.
– Къде е това Оушънсайд?
– На юг до Сан Диего.
– Сваля очила.
Бош вдигна очилата над веждите си и погледна руснака. Това беше първият му сериозен тест. Трябваше да покаже очи на наркозависим. Малко преди да го оставят в района на приюта беше намазал кожата под очите си с ментово масло, дадено му от връзката му в УБН. В резултат сега роговицата бе раздразнена и червена.
Руснакът го изгледа продължително и хвърли обратно на плота двете пластмасови карти. Бош смъкна очилата пред очите си.
– Може чака – каза руснакът. – Може би доктор намери време.
Бош бе издържал теста. Опита се да скрие облекчението си.
– Окей – въздъхна той. – Ще чакам.
Вдигна раницата си от пода и закуцука към зоната за чакане. Избра най-близкия до вратата на клиниката стол и седна на него, като подложи раницата под шинирания си крак. Остави бастуна си на пода, като го подпъхна под стола, скръсти ръце, облегна глава на стената зад себе си и затвори очи. В мрака зад клепачите си прехвърли още веднъж случилото се през съзнанието си и се запита дали не се е издал по някакъв начин пред руснака. Чувстваше, че първоначалната фаза на внедряването му е минала добре, а знаеше, че комплектът шофьорска книжа плюс карта за „Медикеър“, изработен от екипа на УБН, е безукорен.
Предния ден беше прекарал няколко часа с водещия си агент от УБН в усъвършенстване на умението да се работи под прикритие. Първата половина на деня бе преминала в преговор на основните неща в операцията: кого и откъде ще наблюдава, как ще бъде легендиран, какво ще има на разположение в портфейла и раницата си, как и кога ще поиска изтеглянето си. Втората половина бе основно влизане в ролята, като агентът го обучи как да изглежда като пристрастен към оксикодона и го преведе през различните ситуации, които можеха да възникнат, докато си върши работата.
Общуването с руснака зад гишето бе именно един от тези сценарии и Бош бе изиграл ролята си по начина, по който го бе направил няколко пъти предния ден. Основното в еднодневната му подготовка за работа под прикритие беше да му се помогне да скрие страха и тревогата си и да ги вкара в образа на наркомана, на когото се правеше.
Агентът, който твърдеше, че се казва Джо Смит, го обучи в правдоподобно явяване в съда – да може да заяви в съда или неофициално пред съдията, че не е извършил престъпления, нито прегрешения от морално естество, докато е бил под прикритие. Това щеше да е жизненоважно за убеждаване на съдебните заседатели, ако операцията стигнеше до фазата на предявяване на обвинение. Основното в изчистването на имиджа му пред съда бе да избегне вземането на наркотика, към който уж се бе пристрастил. Затова за всеки случай носеше две дози „Наркан“, скрити в подгъва на единия му крачол. Жълтото хапче бе бързодействащ опиоид, способен да противодейства на ефекта на наркотика, ако бъдеше принуден или обстоятелствата наложеха да погълне такъв.
Изтекоха няколко минути и Бош чу руснакът да става. Отвори очи и го проследи с поглед да изчезва в коридора зад гишето. След малко го чу да говори. Беше монолог на руски. Бош допусна, че е телефонно обаждане. Не беше трудно да долови напрежението в гласа му. Предположи, че е породено от новината, че едно от мюретата им е било заловено от УБН и щатската комисия по медицина.
Огледа стените и таваните. Не видя камери. Знаеше, че е малко вероятно мозъците на една престъпна операция да монтират камери, документиращи незаконните им действия. Плъзна надолу шината на коляното си, за да може да ходи нормално, бързо отиде до гишето и докато руснакът продължаваше да говори оживено някъде отзад, надникна през гишето, за да види какво има там. Имаше няколко безразборно разхвърляни вестници на руски и английски, сред които „Ел Ей Таймс“ и „Сан Фернандо Сън“, повечето разтворени на истории, свързани с неотдавнашните избори и с разследванията на руската връзка. Дежурният явно се вълнуваше от тези събития в същата степен, в която се вълнуваше и Дейвид Закона.