Бош бутна встрани купчината менюта от фирми за доставка на храна и откри под тях бележник на спирала. Отвори го бързо и видя няколко страници с ръкописни бележки на руски. Имаше таблици с дати и числа, но нямаше как да дешифрира тази информация.
Руснакът млъкна и Бош бързо затвори бележника и го остави на мястото му, след което се върна на стола. Дръпна отново шината върху коляното си и тъкмо се готвеше да се облегне, когато руснакът се появи и зае предишната си позиция. Бош го гледаше примижал. Руснакът не показа с нищо, че е забелязал разместване по плота пред себе си.
Изминаха четирийсет минути на пълно бездействие, а после Бош чу отвън да спира кола. След малко вратата се отвори и в клиниката влязоха няколко дрипави и мръсни мъже и жени. Бош разпозна някои от тях от наблюдението на буса по-рано през седмицата. Те последваха руснака по коридора и се скриха от погледа му. Шофьорът на буса – същият, когото Бош вече познаваше – остана зад гишето, но след минута-две се приближи до Бош с ръце на кръста.
– Какво правиш тук? – попита със същия подчертан руски акцент, но на малко по-добър английски.
– Идвам при доктора – отговори Бош.
И повдигна крак от раницата в случай, че шината е останала незабелязана. Шофьорът продължи с въпросите, които сънародникът му вече бе задал. Не сваляше ръце от кръста си. След като получи отговор и на последния си въпрос, се възцари продължителна тишина, през която шофьорът явно вземаше решение.
– Окей, ела отзад – каза накрая той.
И тръгна към коридора. Бош стана, взе бастуна и раницата и закуцука след него.
Коридорът беше широк и водеше към празна стая за медицински сестри, след което имаше отклонения надясно и наляво. Шофьорът поведе Бош наляво и по друг коридор, където имаше четири врати, изглежда, на стаи за преглед, когато тук се провеждаше легална клинична дейност.
– Тук – късо нареди той.
Бутна една от вратите, тя се отвори и той подкани с жест Бош да влезе. Когато се озова вътре, той видя, че стаята е „обзаведена“ със самотен стол. Преди да успее да се обърне, беше грубо блъснат в гърба. Наложи се да пусне раницата и бастуна, за да не се забие с лице в отсрещната стена.
Веднага се извърна.
– Какво правиш, по дяволите?
– Кой си ти? И какво искаш?
– Казах ти, казах го и на другия пич. И знаеш ли какво...? Я забрави, махам се оттук! Ще си намеря друг доктор.
И посегна да вдигне раницата си.
– Не я пипай – заповяда шофьорът. – Ако искаш хапчета, остави раницата там.
Бош се изправи, а шофьорът пристъпи към него, опря ръце в гърдите му и го избута до стената.
– Ако искаш хапчета, съблечи се.
– Къде е докторът?
– Ще дойде. Съблечи се за преглед.
– Не-е, майната му! Знам други места, където мога да отида.
Наведе се и смъкна шината от коляното си, за да може да го сгъва. Посегна към бастуна си, който можеше да бъде много по-ефикасно оръжие от раницата, но шофьорът съобразително пристъпи напред и стъпи с крак върху него. После хвана Бош за реверите на дънковото му яке, изправи го и отново го блъсна с гръб до стената, като удари главата му в панела от гипсокартон.
Приближи се максимално до Бош и го лъхна с киселия си дъх:
– Събличай се, старче. Веднага.
Бош вдигна ръце и опря кокалчетата на пръстите си в стената.
– Окей, окей... няма проблем.
Шофьорът отстъпи крачка назад. Бош започна да съблича якето си.
– И после ще видя доктора, нали? – попита той.
Шофьорът игнорира въпроса му.
– Дрехите на пода – нареди той.
– Няма проблем – мекушаво го увери Бош. – И после докторът, окей?
– Докторът ще дойде.
Бош седна на стола, за да разкопчае и свали шината. Последваха износените му боти и мръсните чорапи. Започна да сваля трите ризи. Кодовото име, дадено от УБН на персонажа му и цялата операция, бе „Мръсни дънки“ и бе избрано подходящо. Водещият го агент първоначално бе възразил срещу шината за коляно и бастуна, но после бе отстъпил пред желанието на Бош да внесе личен елемент в образа на героя си. Никой, разбира се, не подозираше за оръжието в бастуна.
След малко Бош бе стигнал до боксерките и плувналата в пот тениска. Пусна дънките си върху купчината дрехи на пода, след като откопча верижката на портфейла си, който продължи да стиска в ръка.