Кой знае? А може и да бе истина.
Не ѝ отговори. Не знаеше какво да ѝ каже.
Огледа вътрешността на самолета и едва сега забеляза, че на качване в салона бе минал покрай седящ отпред човек, който явно бе част от операцията. Беше млад, як и с източноевропейско излъчване. Беше се облегнал на алуминиевата преградна стена, разделяща пилотската кабина от отделението за пътниците. В стената имаше малък плъзгащ се прозорец, но той бе затворен и Бош не можа да огледа пилота.
Мъжът отпред се наведе и почука по разделителния панел. Самолетът незабавно започна да рулира към пистата. Когато излезе на нея, скоростта му се увеличи и след секунди без усилие се озоваха в небето. Стръмното набиране на височина и гравитацията плъзнаха жената към Бош и той сложи ръка на рамото ѝ, за да я спре. Сякаш бе докоснал сух лед. Тя рязко се дръпна от него и той вдигна ръце, за да покаже, че е разбрал.
Още се изкачваха, когато самолетът наклони за завой на юг. Бош се наведе към жената, като внимаваше да не я допре, и заговори толкова тихо, колкото да го чуе над шума на двигателя:
– Къде отиваме?
– Където отиваме винаги. Не говори с мен.
– Но ти говореше с мен.
– Беше грешка. Моля те, спри да ми говориш.
Самолетът попадна във въздушна яма и пропадна. Жената отново залитна към него, но този път сама се спря, като хвана една дръжка над главата си, явно предназначена за по-лесно придвижване на парашутистите към платформата за скачане.
– Окей ли си? – отново опита той.
– Да – сряза го тя. – Остави ме на мира.
Бош показа с жест, че е приключил. Смяташе да я пита за татуировката, но виждаше страха в погледа ѝ. Погледна към предната част на кабината и разбра причината – опитите му да говори с нея бяха привлекли вниманието на мускулестия пазач. Бош вдигна ръце, за да покаже, че повече няма да прави опити да заговаря някого.
Обърна се към илюминатора зад себе си и се опита да вдигне щората, но тя явно бе трайно фиксирана. Единствено прозорецът до вратата за скокове не бе покрит, но той беше прекалено напред, та Бош да може да получи някаква представа за местността, над която летяха. От неговото място ъгълът позволяваше да види само безоблачно синьо небе.
Запита се дали Хован и УБН проследяват в момента самолета, както му бе обещано. Вече бяха проверили и бяха установили, че транспондерът на чесната е изключен. При това положение единствената възможност бе проследяване по въздух. Устройството в портфейла на Бош бе с малък обхват и за наземно проследяване.
Огледа хората на пейките. Единайсет мъже и жени, изпити и смачкани от живота като хората на снимки отпреди век. Хора без надежда в очите, без място, което да нарекат свой дом, вкопчени в капана на наркоманията. Неудачници преди и завинаги, изпаднали на най-ниското стъпало на обществото.
Облегна се и направи сметка: ако на борда бяха дванайсет и всички носеха по сто хапчета на ден за операцията на Сантос, това правеше хиляда и двеста хапчета, които вървяха на улицата поне по трийсет долара едното. Това означаваше 36 000 долара дневно само от този екип. Над трийсет милиона годишно. Но Бош не се съмняваше, че има и други екипи и други операции.
Сумите бяха главозамайващи. Това бе гигантска корпорация, задоволяваща потребност, пропита в тъканта на всеки щат, град и селище.
Започваше да разбира защото жената с татуировката го бе поздравила за пристигането му в пъкъла.
24.
Самолетът правеше различни маневри – широки плавни завои, снижаване и набиране на височина. Бош се досети, че това е с цел да се определи дали не ги следят. Онова, което нямаше как да разбере, бе дали всичко това е част от рутинна процедура, или е свързано с неговото присъствие на борда. Сети за човека, за когото му бе споменал Джери Едгар – вербуваното от УБН мюре, което бе излетяло, но не било на борда при кацането.
В крайна сметка самолетът започна плавно да снижава и около два часа след излитането кацна. Но това бе само по груба преценка на Бош – той не носеше часовник, понеже това не се вписваше в образа на напуснал обществото бродяга.
Всички слязоха тихо и организирано. Бош видя, че са намират на писта в пустинята, обградена от изгорели от слънцето планинска плата. Можеше дори да са в Мексико, но докато следваше останалите в посока на чакащия ги бус, той се огледа. Специфичната наситена миризма и бялата солна коричка по почвата подсказваха, че най-вероятно са близко до морето Салтон. Информацията от Джери Едгар помагаше.