– Тогава да поиграем на една руска игра, а ти разкажеш защо надничал през мой прозорец.
– Казах ти, не съм. Отидох по нужда. Стар съм... не мога да го правя бързо.
Помощникът се изсмя, но млъкна по средата, срязан от суровия поглед на шерифа. Руснакът отвори барабана на револвера и изсипа патроните в шепата си. След това взе един с два пръста, показа го на светлината, с подчертан драматизъм го зареди, затвори барабана с щракване и го завъртя.
– Сега играем на руска рулетка, да?
Вдигна ръка и опря дулото в лявото слепоочие на Бош.
Бош вярваше на УБН, че са направили револвера негоден за използване, но нищо друго не те кара да се замислиш за смисъла на живота като усещането да ти опрат дуло на огнестрелно оръжие в слепоочието.
Руснакът дръпна спусъка и при звука на металното изчаткване Бош трепна. И в този момент разбра, че това са убийците от аптеката.
– А, бил късметлия – усмихна се руснакът. – Сега опитваме втори път, щастливецо? Защо гледал през мой прозорец?
– Не, недей! Не съм бил аз. Дори не знам къде ти е прозорецът. Тук съм от днес. Трябваше да питам дори за тоалетните.
Този път руснакът опря револвера в челото на Бош. Партньорът му бързо заговори. Според Бош се опитваше да напомни на другаря си какво ще е отражението върху дневната печалба, ако Бош загине.
Руснакът отдръпна револвера, без да дърпа спусъка. Презареди го. Когато свърши и затвори барабана, показа мястото на липсващата половина от дръжката.
– Ще го поправя и е мой – каза той. – Искам твой късмет. Съгласен ли си, Рийли?
– Да – каза Бош. – Твой е.
Руснакът посегна зад гърба си, мушна револвера под колана си и учтиво каза:
– Благодаря, Рийли. Сега връща се да спи. И повече не наднича тази нощ.
26.
Въздушният флот на Сантос излетя рано в събота след сутрешното раздаване на хапчета, енергийни блокчета и бурито. Бош беше в групата на същия самолет, с който бе дошъл, но този път броят на пасажерите бе по-голям и новите лица по пейките в кабината бяха повече. Видя отново Броуди с лилава ивица на дясната страна на лицето и жената със звездите на ръката. И двамата седяха на пейката срещу него. Може би бръснатата ѝ глава създаваше впечатлението, че има някакъв по-сериозен проблем от наркоманията, но Бош усещаше някаква симпатия, заради която не можеше да отдели поглед от нея. И в същото време знаеше, че никога не бива да остава с гръб към Броуди.
Този път бе достатъчно съобразителен да си извоюва място до вратата и прозореца, през който можеше да се гледа, и да опита да разбере накъде лети самолетът.
Поеха на север и останаха на този курс, като самолетът поддържаше височина от няколкостотин метра. Като поглеждаше през рамо и надолу, Бош видя, че летят над морето Салтон. След това се показаха ярките цветове на създадения от човешки ръце паметник, известен под името „Салвейшън“22, и отвисоко Бош прочете: „Пътят е Исус“.
Следваше националният парк „Дървото на Джошуа“, а след това пустинята Мохаве – все места с невероятна красота, най-вече заради отсъствието на следи от намесата на човешка ръка.
Летяха почти два часа, преди да кацнат тежко на писта, използвана от селскостопанската авиация. Докато самолетът се снижаваше, Бош забеляза в далечината ферма с вятърни генератори, разположена сред осеяни с пасящи говеда хълмове, и веднага разбра къде точно се намират – беше в централната долина, до Модесто, където преди няколко години бе разследвал случай и бе видял хеликоптер да удря един от генераторите и да се разбива.
На земята ги чакаха два буса и групата се раздели на две по-малки от по седем души всяка. Бош бе разделен от жената и Броуди. В неговия бус имаше двама представители на организацията, които заеха предните седалки – шофьор и пазач, и двамата говореха с руски акцент.
Започнаха от Тулеър и тръгнаха на жътва за хапчета по семейните аптеки. Пред всяка пазачът даваше на всеки от мюретата, включително на Бош, нови документи за самоличност – шофьорска книжка и карта за „Медикеър“, – както и рецепта, и пари в брой за плащане на пациентската част от цената. Книжките бяха грубо изработени фалшификати, които всеки новоназначен портиер пред всеки клуб в Ел Ей щеше да забележи без проблем. Но това нямаше значение – аптекарите, също като Хосе Ескивел, – бяха част от играта и нямаха нищо против да печелят от привидно законното изпълнение на привидно законните рецепти. Ефектът на корупционната схема на Сантос отиваше нагоре към коридорите на властта и банковите сметки на производителите.
Макар да нямаше никаква нужда да се прави на контузен, Бош поддържаше образа си на човек с шинирано коляно, който трябва да се подпира на бастун. Правеше го, защото не искаше да се разделя с бастуна – единственото му оръжие.