– Как е, Хари?
Бош провери местоположението на другите двама, преди да ѝ отговори. Те се бяха разделили и единият бе в секцията за мексикански лекарства, а вторият дежуреше направо на гишето.
– Добре съм. Какво правиш тук?
– Трябваше да проверя. Загубихме контакт с теб снощи. И те открихме едва когато кацнахте на „Уайтман“.
– Ти майтапиш ли се с мен? Хован нали каза, че имали око в небето? Да не са изгубили самолета?
– Точно така. Хован обясни, че имало турбулентност. Валдес едва не откачи. Къде те отведоха?
– Информацията от Джери Едгар се оказа абсолютно точна. Бях в лагер до Слаб Сити, югоизточно от Салтон.
– Добре ли си?
– Добре съм, но се разминах на косъм. Мисля, че се срещнах с двамата убийци. Единият опита да си поиграе на руска рулетка с мен, но слава богу го направи с револвера, дето ми го дадоха от УБН.
– Господи!
– Да. За щастие нямаше как да се случи.
– Съжалявам. Искаш ли да прекратиш? Само давам знак, нападаме аптеката и те измъкваме, като ще го представим за случаен арест.
– Не. Но искам да направиш нещо друго за мен. Къде е Джери?
– Отвън. Изплашихме се снощи, когато те изгубихме, но вече няма да се повтори.
Бош отново провери мюретата. Те не му обръщаха никакво внимание. Погледна към входа на аптеката, но от руския шофьор нямаше и следа.
– Окей, щом си получим изпълнените рецепти и излезем, ще пратят тук още четирима: жена и трима мъже.
– Ясно.
– Нека Джери разиграе случайна акция и ги задържи за фалшиви документи, рецепти и всичко останало.
– Добре, това можем да го направим. Защо?
– Един от тях се казва Броуди и ми създава проблеми. Искам да го разкарате. Има синина от удар на дясната скула.
И Бош повдигна бастуна си вместо обяснение.
– А жената... нея искам да я вкарате за детоксикация и рехабилитация.
Лурдес за първи път откъсна поглед от стелажа и се опита да разчете изражението му.
– Долавям съчувствие. Вече има личен елемент, така ли? Ти не чу ли какво ти казаха инструкторите в УБН по въпроса?
– Аз съм под прикритие от само едно денонощие и дори не ѝ знам името. Няма нищо лично. Просто видях някои неща в Слаб Сити и искам да бъде изтеглена. Освен това, колкото по-малко оставаме, толкова по-важен ставам аз. Може би този път ще мислят повече, преди да си играят на руска рулетка с мен.
– Окей, ще го направим. А аз ще се погрижа поне една кола да остане в близост до теб.
– Няма значение. Можете да ни чакате на „Уайтман“. Явно ще се върнем при самолета.
Бош чу да извикват фалшивото му име на гишето.
– Трябва да тръгвам.
– А утре?
– Какво утре?
– Утре е неделя. В неделя малките семейни аптеки обикновено са затворени.
– Може пък да ни дадат почивен ден. А ти им кажи този път да не ме изпускат от поглед.
– Разбрано. Пази се.
Бош вдигна бастуна си към тавана и го завъртя като мускетар сабята си. После закуцука към гишето за хапчетата си.
След двайсет минути седеше в задната половина на буса в очакване да се върне втората част на групата им. Видя Едгар и Хован да влизат в аптеката и след още петнайсет минути, през които шофьорът ставаше все по-неспокоен и си говореше сам на себе си на руски, пред аптеката спряха два буса на ЛАПУ.
– Мать твою! – изруга руснакът.
Обърна се на седалката и погледна тримата зад себе си. После посочи Бош:
– Ей, ти. Влез и виж. Разбери какво става.
Бош се плъзна от мястото си, слезе от буса през страничната врата и влезе в аптеката. Реши, че шофьорът го е избрал, защото е най-чисто облеченият. Видя четирите мюрета, строени в редица пред гишето и оковани в белезници. Униформени полицаи ги обискираха.
Влизането на Бош задейства звънче над вратата. Жената със звездите погледна през рамо и го видя. Очите ѝ се разшириха и тя направи знак с брадичка към вратата. Бош моментално се извърна и излезе.
Бош бързо отиде до буса, забравил за преструвката с коляното. Скочи през отворената врата.
– Полицаите ги арестуват. Всички са с белезници!
– Затвори вратата! Затваряй...!
Бусът потегли още преди Бош да успее да блъсне плъзгащата се врата. Шофьорът бързо излезе на „Ван Найс“ и даде газ към „Уайтман“. Натисна бутон за бързо набиране на телефона си и закрещя в него на руски.
Бош погледна през задното стъкло към скриващия се в далечината пазарен комплекс. Въпреки всичката ѝ съпротива жената със звездите на ръката го бе предупредила за Броуди. Бош беше убеден, че в нея все още се е запазило нещо, заслужаващо да бъде спасено.