После се стресна, като видя, че е Бош, а не някой от руснаците.
– Какво става?
Бош се тръшна на празната седалка за втория пилот и опря дулото на пистолета в слепоочието на пилота.
– Става това, че съм полицай, а ти ще правиш точно каквото ти наредя. Разбра ли ме?
Пилотът гонеше 70-те и по носа му имаше мрежичка от вени, свидетелство за редовна злоупотреба с джин. Пилот, когото никой друг не би наел.
– Да, сър, няма проблем – каза той. – Каквото заповядате.
Английският му беше без акцент. Със сигурност беше чист американец. Бош реши да рискува, като отчете възрастта му и размазаните татуировки по ръцете, и го попита:
– Помниш ли А6 от Виетнам?
– Естествено – потвърди пилотът. – „Интрудър“, велик самолет.
– Пилотирал съм го тогава и за мен това беше краят. Но направиш ли един неправилен ход, ще ти забия куршум в главата и ще трябва бързо да си припомня какво беше някога.
Бош никога не бе пилотирал самолет, още по-малко „Интрудър“. Но му трябваше правдоподобна заплаха, за да държи пилота под контрол.
– Няма проблем, сър – повтори пилотът. – Само ми кажете къде искате да ви откарам. Нямам никаква представа какво е ставало отзад. Аз съм просто пилот. Кажете ми къде.
– Спести ми глупостите – сряза го Бош. – С колко гориво разполагаме?
– Напълних резервоара тази сутрин. Имаме.
– Какъв е обхватът?
– Поне петстотин километра... с лекота.
– Окей, върни ме на „Уайтман“.
– Няма проблем.
И пилотът започна маневри за обръщане на курса. Бош видя радиомикрофон, закачен над таблото, и го взе.
– Включен ли е?
– Да. Само натиснете бутона отстрани, за да говорите.
Бош намери бутона и се поколеба, защото не беше сигурен какво да каже.
– Ало, до която кула ме чува. Отговорете.
Погледна пилота. Питаше се дали току-що не се е издал, че никога не е пилотирал самолет. Но радиото го спаси.
– Тук летището на околия Импириъл, слушаме ви.
– Казвам се Хари Бош. Детектив съм в Сан Фернандо. В момента летя на самолет след въздушен инцидент, завършил с един мъртъв и един изчезнал над Салтон. Искам радиоконтакт с агент Хован от УБН. Мога да ви дам номер, когато сте готови да ми сътрудничите.
Отпусна бутона, за да чуе отговора. Напрежението от последните две денонощия започваше да го отпуска. Самолетът летеше на север, към дома.
От шестстотин метра височина земята под тях изглеждаше прекрасна: нямаше нищо общо с грозотата, която той знаеше, че цари долу.
29.
Самолетът кацна на летище „Уайтман“ с въздушен ескорт от УБН и Бош бе посрещнат от многолюдна тълпа представители на щатските, местните и федералните власти. Присъстваха агенти на УБН, Джери Едгар с екип от щатската медицинска комисия, а началник Валдес и следователите от Сан Фернандо стояха най-отпред и в центъра. Имаше също бус на патолозите и екип за откарване на трупове, двама детективи на ЛАПУ от управлението във Футхил, техен екип криминолози и най-сетне двама парамедици в случай, че Бош има нужда от медицинска помощ.
Самолетът бе насочен в празен хангар, за да може да бъде обработен като местопрестъпление без досаждане от страна на медиите и обществеността. Бош се измъкна през тясната врата на пилотската кабина в салона за пасажери, следван от пилота. Нареди на пилота да слезе през вратата за скокове с вдигнати ръце. Докато той го правеше, Бош се върна в задната част на салона. Изгледа мъжа, когото бе убил и който лежеше неподвижно на пода. Кръвта се бе стичала на криволичещи струйки, докато самолетът се бе накланял във всички посоки по време на полета.
Върна се при вратата и на свой ред тръгна да слиза от самолета.
Двама мъже с черни униформи и с пистолети в ръцете му помогнаха.
– УБН? – ненужно попита Бош.
– Да, сър – отговори единият агент. – Сега ще влезем и ще почистим. Има ли някой друг вътре?
– Няма живи.
– Окей, сър. Някои хора биха искали да разговарят с вас веднага.
– И аз искам да говоря с тях.
Бош се отдалечи от крилото на самолета и попадна на чакащата го Бела Лурдес.
– Добре ли си, Хари?
– По-добре от оня там вътре. Как ще докладвам за операцията?
– УБН имат мобилен команден пункт. Ти, заедно с нас, ще влезеш там, където ще бъдат ЛАПУ, Едгар и Хован. Готов ли си, или искаш...
– Готов съм. Нека го приключим. Но първо искам да видя „Ел Ей Таймс“. Репортажът там едва не ме уби.
– Носим брой от вестника. Съжалявам.
– Не знам дали можеха да изберат по-неподходящ момент.
Тя го отведе до групичката с Валдес, Систо, Лусон и Тревино. Началникът го потупа дружески по ръката и го увери, че се е справил добре. Поздравленията прозвучаха малко изкуствено, предвид преживяното от Бош, и това бе първата индикация, че историята в „Таймс“ няма да бъде преглътната лесно.