„Това е тежка съдебна грешка – заяви Кронин. – Г-н Бордърс е загубил повече от половината си живот заради нея“.
Кронин и съдебните документи идентифицират двамата детективи, извършили претърсването на апартамента и съобщили за намирането на украшение в тайник, които са Хиеронимъс (Хари) Бош и Франсис Шийхан. „Таймс“ научи, че Шийхан е починал, а Бош е напуснал ЛАПУ преди три години.
По време на процеса през 1988 година Бош е дал свидетелски показания, че е намерил украшението – описвано като медальон с форма на морско конче, — скрито във фалшиво дъно на лавица за книги по време на претърсването на апартамента на Бордърс. Бордърс – актьор, познавал Скайлър от кастинги и занятия по актьорско майсторство – бил арестуван малко след това.
Бош не бе открит за коментар по случая. Той е добре известен детектив в ЛАПУ в течение на над две десетилетия и е участвал в редица нашумели разследвания. Сега работи като детектив доброволец в ПУ на Сан Фернандо. Миналата седмица е участвал в разследване на убийството на двама аптекари по време на обир на аптека в основния пазарен комплекс в малкия град в долината Сан Фернандо.
Репортажът продължаваше на вътрешна страница, но Бош бе прочел достатъчно и нямаше желание да разгръща вестника на раздела със снимката си. Усещаше, че всички натъпкани в помещението в момента го наблюдават и вече знаят отлично какво казва материалът за него.
Пусна вестника на пода до стола си. Всичко без съмнение бе постановка на Кронин или Кенеди. В онова, което бе прочел – преди продължението на вътрешната страница, – изобщо не се споменаваше за друго мнение относно невинността на Бордърс. Не се споменаваше и че Мики Холър вече – дано! – е завел иск за спиране на действията на ОП.
Бош огледа присъстващите. Срещу него седеше Хован. До него бе Джо Смит, неговият инструктор за работата под прикритие.
– Окей, две неща, преди да започнем – каза Бош. – Не съм вземал душ от сряда, за което се извинявам. Ако ви се вижда забавно от местата, на които седите, радвайте се, че не сте на моето място. Второто нещо е, че днешният репортаж в „Таймс“ е пълна дивотия. Не съм подхвърлял никакви улики нито в този, нито в който и да било друг случай и Престън Бордърс никога няма да излезе на свобода. Можете да проверите пак след слушането в сряда и аз съм убеден, че „Таймс“ ще помести материал, в който това ще бъде направено пределно ясно.
Пак огледа лицата на събралите се. Няколко души кимнаха одобрително, но повечето следователи по никакъв начин не показваха дали му вярват, или не. Той очакваше точно такава реакция.
– Така... – продължи той. – Колкото по-бързо приключим с останалото, толкова по-скоро ще се добера до душ. Как искате да започнем?
Погледна към Хован. В крайна сметка караваната бе на неговото ведомство и Буш смяташе, че това го прави най-старши.
– Ще имаме въпроси, но аз мисля, че можеш да започнеш откъдето желаеш – каза Хован. – Защо не очертаеш основните моменти и ще продължим оттам нататък.
Бош кимна.
– Добре. Голямата новина е, че Сантос вече не съществува – започна той. – Руснаците са го изхвърлили в Салтон. Един от тях ми го каза точно преди да опитат да направят същото и с мен.
– И защо ти го е казал? – попита непознат на Бош агент. – Руснаците обикновено не се пречупват толкова лесно.
– Не се пречупи – поправи го Бош. – Готвеше се да ме убие. Козовете бяха в ръцете му и той искаше да злорадства, предполагам. Той също така подсказа, че двамата с партньора му – говоря за другия, който скочи – са убили в понеделник бащата и сина аптекари.
– Подсказа? – попита Лурдес.
– Да, подсказа – потвърди Бош. – Попитах го направо дали те са убили бащата и сина. Не го отрече. Каза, че те са получили каквото са заслужавали. Усмихваше се, като го каза. Но малко след това нещата се промениха и предимството премина на моя страна. И тогава го убих.
30.
Задържаха го три часа в мобилния команден пункт и поне половината от това време премина в уточняване с най-големи подробности на случилото се сутринта в самолета. С изключение на Едгар всички присъстващи по един или друг начин бяха участници в разследването на смъртта и имаха различни въпроси. Понеже убийството на руснака бе станало във въздушното пространство над морето Салтон, случаят се бе превърнал в юридически казус. Беше постигнато съгласие Националното управление по безопасност на транспорта да бъде уведомено за смъртта, но общото ръководство щеше да остане в ЛАПУ, защото самолетът с трупа бе кацнал на летище „Уайтман“, което бе на територията на Лос Анджелис.