– Изглеждаш съвсем чист – коментира тя, като го погледна.
– Да, готов съм да играя голф за каузата – усмихна се той. – Съжалявам, че ти се падна да се занимаваш с тази гадост.
– Много кръв.
– Да, постарах се да го уцеля в уязвимите места.
Тя го погледна пак. Лицето ѝ издаваше, че напълно разбира колко за малко се е разминал със смъртта.
– Имаш ли още ключа, който ти дадох за стария арест?
– В горното ми чекмедже е. Тръгваш ли си?
– Да. Ще се обадя на адвоката си и на дъщеря си, а след това ще спя поне двайсет часа.
– Утре следва втората част на всичко това.
– Е, пошегувах се за двайсетте часа. Но трябва да поспя малко.
– Окей, значи ще се видим утре, Хари.
– До утре.
– Радвам се, че си добре.
– Благодаря ти, Бела.
Бош пресече улицата, мина през двора на склада на „Комунални услуги“ и влезе в стария арест. Когато стигна до импровизираното си бюро, забеляза, че някой е оставил плик с марка, адресиран до него в полицейското управление. Реши да му обърне внимание по-късно. Сгъна го и понечи да го прибере в задния си джоб и чак тогава се усети, че гащеризонът няма никакви джобове. Затова пъхна плика под колана, събра си нещата, излезе и заключи.
На екрана на телефона му пишеше, че има седемнайсет непрослушани гласови съобщения. Изчака да излезе на магистралата в посока юг и започна да ги пуска едно след друго, докато шофираше.
Петък, 13:38: Просто исках да знаеш, че пушката е заредена и на рамо. Заведох молба за изслушване и залпът е произведен. И едно предупреждение, брат ми? Бъди готов: може да има силна реакция. Окей, ще говорим следващата седмица. А, и между другото, обажда се твоят адвокат и сега е петък следобед. Знам, знам, че те няма и вършиш някаква тайна полицейска работа някъде. Но ми се обади, ако ти се прииска, през уикенда.
Петък, 15:16: Хари, Луси съм, обади ми се. Важно е.
Петък, 16:22: Детектив Бош, Алекс Кенеди се обажда. Бих желал да ми се обадите възможно най-скоро. Благодаря ви.
Петък, 16:38: Хари, пак съм Луси, какво, по дяволите, си направил? Аз се опитвах да бдя над теб, а ти ми стоварваш това? Ти, просто... Кенеди е жаден за кръв. Обади ми се.
Петък, 17:51: Мамка му, Хари, това е старият ти партньор, помниш ли ме? Аз разчитах на теб, а ти на мен. Кенеди иска да те разкара от този свят. Опитвам се да го сдържам, но не съм сигурна, че той ме слуша. Трябва да ми се обадиш и да ми кажеш какво си намислил. Аз искам истината не по-малко от теб.
Петък, 19:02: Ало, детектив Бош, обажда се Дейвид Рамзи от „Лос Анджелис Таймс“. Извинявам се, че звъня на личния ви телефон, но този уикенд ще работя върху материал за случая Престън Бордърс. Бих се радвал да чуя какво мислите за някои от нещата, които намерихме в съдебните документи. Ще ме намерите на този номер цялата нощ. Благодаря.
Събота, 8:01: Ти май знаеш всички номера, а? Мислех си, че ако ти се обадя от непознат номер, може да вдигнеш и да отговориш на стария си партньор. Не те разбирам, Хари. Но ръцете ми вече са вързани. „Таймс“ ще го публикуват. Днес излиза в уебсайта им, а утре и във вестника. Не го исках и ако беше говорил с мен, мисля, че можеше да се предотврати. Само помни, че опитах.
Събота, 10:04: Детектив Бош, отново се обажда Дейвид Рамзи от „Таймс“. Наистина искам да чуя вашето мнение за историята. Съгласно съдебните документи вие сте подхвърлили ключова улика, свързваща Престън Бордърс с убийството на Даниел Скайлър през хиляда деветстотин осемдесет и осма. Повярвайте ми, надявам се някак да реагирате. Това е взето от документите, заведени в съда от прокуратурата, следователно не е незаконно да се публикуват, но аз искам да чуя и вашата страна на нещата. Ще бъда на този номер през целия ден.
Събота, 11:35: Ало, тате, исках да ти кажа здрасти и да разбера какво планираш за уикенда. Мислех да намина днес. Окей, обичам те.
Събота, 14:12: Тате, дъщеря ти е. Помниш ли ме? Къде си? Прозорецът ми за идване се стеснява. Обади ми се.
Събота, 15:00: Пак е Дейвид Рамзи. Повече не можем да задържим материала, детектив Бош. Идвах до вас, звънях на всичките ви номера. Няма отговор. Изминаха почти двайсет и четири часа. Ако не ми се обадите през следващите два часа, редакторите ми казват, че отиваме на публикуване, без да знаем мнението ви. Но в името на истината ще документираме всичките ни опити да се свържем с вас. Благодаря ви. Надявам се все пак да се обадите.