Събота, 19:49: Холър се обажда. Видя ли страницата на шибания „Таймс“? Знаех, че ще има ответна реакция, но това надминава всичко. Те дори не ме потърсиха. Не споменават за нашата молба, нито за нашето мнение. Това просто е платена поръчка. Този задник Кенеди се опитва да нареди колодата. Е, просто ръчка в грешния кошер. Обади ми се, брат ми, за да измислим заедно какво ще правим.
Събота, 21:58: Тате, вече се безпокоя. Не отговаряш на нито един от телефоните си и започвам да се страхувам. Обадих се на чичо Мики и Люси и и двамата ми казаха, че и те са се опитвали да се свържат с теб. Мики каза, че си го предупредил, че излизаш от обръщение. Не знам какво става, но ми се обади. Моля те, тате!
Събота, 21:16: Тате, изплашена съм. Идвам си.
Неделя, 11:11: Обади ми се веднага щом чуеш това, брат ми. Трябва ни среща адвокат–клиент. Имам няколко идеи как да подобрим шансовете си и да смачкаме тези лайна. Обади ми се.
Неделя, 12:42: Тате, видях вестника и знам какво става. Не може да е толкова лошо. Това просто не означава нищо. Само се прибери. Тук съм. Ела си у дома.
Неделя, 14:13: Обади се на адвоката си. Чакам.
Бош бе смазан от емоцията в гласа на дъщеря си. Усещаше, че тя едва сдържа сълзите си и се старае да е силна заради него. Но бе явно, че си бе мислила за най-лошото. Че професионалното унижение и подозрението към него, внушавани от историята в „Таймс“, са го принудили да изчезне или... нещо по-лошо. В този момент Бош се закле в себе си, че виновните ще си платят за престъплението срещу дъщеря му.
Първото му обаждане беше до нея.
– Тате! Къде си?
– Съжалявам, момичето ми. Телефонът ми не беше в мен. Бях по задача и...
– Как е възможно да не си чул всички съобщения, които ти оставих? Боже мой... мислех си, че... не знам, мислех, че си направил нещо.
– Не, те не са прави. Вестникът греши, ОП греши, а аз и чичо ти ще го докажем тази седмица в съда. Уверявам те, че не съм направил нищо нередно и че независимо от всичко не бих направил някоя глупост със себе си. Това не бих могъл да ти го причиня.
– Знам, знам... Съжалявам. Но просто откачих след като не можах да те намеря.
– Бях под прикритие за няколко дни във връзка със случай и...
– Какво? Бил си под прикритие? Това е лудост!
– Не исках да ти казвам предварително, за да не се безпокоиш. Но бях без телефона си. Просто нямаше как да го взема с мен. Както и да е, ти къде си? Още ли си у дома?
– Да, тук съм. На вратата бе оставена визитка от репортера, написал материала.
– Разбрах, че и той се е опитвал да ме намери. Бил е използван. Ще се оправя с това по-късно. Сега съм на път към къщи. Ще ме изчакаш ли?
– Естествено. Тук съм.
– Окей, сега трябва да се обадя тук-там. Ще се прибера до половин час.
– Окей, тате. Обичам те.
– И аз.
Бо затвори. Пое дълбоко въздух и гневно удари с длан по волана. Греховете на бащите23, помисли си. Неговият живот и неговият свят за пореден път бяха смачкали дъщеря му. И ако се бе заклел да накаже виновните, това не включваше ли и него самия?
Следващото му позвъняване бе до Холър.
– Бош! Къде изчезна бе, човече?
– Извън контакт, както си могъл да се досетиш. Бях без телефон. И разбира се, скандалът е налице.
– Именно. Мисля, че всичко това ни дава основания за реакция. Безотговорност, необмисленост... ти си избери термина.
– За вестника ли говориш?
– Да, за „Таймс“. Да им го начукаме. Дискредитиране, очерняне на репутацията.
– Забравѝ. Рамзи е бил използван. Аз искам Кенеди и Кронин. И Мади не е могла да се свърже с мен. Мислила си е, че съм се заврял някъде и съм се самоубил.
– Знам. Тя ми се обади. Не знаех какво да ѝ кажа. Ти нищо не ми разказа.
– Кронин и Кенеди ще си платят за това. Някак... по някакъв начин.
– В сряда, брат ми. В сряда ще ги пометем.
– Не съм сигурен дали да разчитаме, че съдията ще постъпи правилно.
– Както и да е, трябва да се видим. Какво правиш в момента?
– На път съм към къщи и искам да прекарам известно време с дъщеря ми.
– Окей, обади ми се. Тази вечер съм свободен, ако по-късно имаш желание да излезеш. Иначе... какво имаш за утре?
– Можем да се срещнем сутринта.
– Хайде тогава да се уговорим така. Изведи Мади на вечеря, а ние ще се видим утре. „ДуПар“ в осем?
– Кой по-точно?
– Ти избери.
Холър живееше в края на Лоръл Каниън, което го правеше равноотдалечен от двата „ДуПар“ – в Студио Сити и Фармърс Маркет в Холивуд.
– Нека е в Студио Сити в случай, че ме извикат в полицейското рано сутринта за уточнявания.
– Ще бъда там.
– Чуй ме, преди да свършим. Имам оставени съобщения от теб, Мади и репортера. Обаждала ми се е и Луси Сото. Говореше все едно е прозряла с каква мръсотия се е захванал Кенеди и е недоволна от това. Мисля, че може да застане на наша страна. Ако ѝ покажем с какво разполагаме, може да имаме вътре човек, който да работи за нас.