— Ох, колко ми е студено!
Ловецът вдигнал глава и видял на дървото една старица.
— Щом ти е студено, слез да се стоплиш.
— Не мога, твоите животни ще ме изядат — отговорила старицата.
— Те дори няма да те докоснат — казал ловецът.
— Ще ти хвърля един прът — извикала старицата, — а ти удари животните по гърба и те няма да ми направят нищо.
Но ловецът не й повярвал и казал:
— Не мога да бия животните си, затова слизай долу, иначе ще те смъкна аз!
— Я виж ти какво му се приискало! — изкрещяла старицата. — Все едно, с мен няма да се справиш!
— Ако не слезеш, ще те сваля с куршуми! — казал ловецът.
— Не ме е страх от твоите куршуми — отговорила тя.
Ловецът вдигнал пушката и стрелял, но не можал нищо да й стори, защото била вещица и имала магия срещу куршуми.
— Никога няма да ме уцелиш! — извикала тя и злобно се изсмяла.
Тогава ловецът скъсал три сребърни копчета от дрехата си и стрелял с тях. В същия миг старицата рухнала на земята.
— Слушай, стара вещице, ако сега не ми кажеш къде е брат ми и какво си направила с него, ще те хвана и ще те хвърля в огъня!
Вещицата затреперела от страх и започнала да се моли:
— Моля те, ловецо, пощади ме! Твоят брат и неговите животни лежат в ямата — превърнах ги в камъни!
— А сега, стара вещице, веднага ще съживиш брат ми и всички, които лежат в ямата.
Вещицата взела пръта и докоснала с него всички камъни в ямата. В този миг братът, животните и другите хора оживели. Като се видели, двамата братя се прегърнали и разцелували, а после хванали вещицата, вързали я и я хвърлили в огъня. Щом тя изгоряла, гората просветнала и станала така прозрачна, че се виждал дворецът, който бил на три часа път оттам.
Двамата братя тръгнали към дома и по пътя всеки разказал на другия какво му се случило. Когато по-малкият брат споменал, че е наследник на цялото царство, по-големият му рекъл:
— Веднага разбрах това. Когато пристигнах в града, ме взеха за теб и ме посрещнаха с почести, а младата царица ме помисли за своя мъж и трябваше да седя на трона до нея и да спя до нея в твоето легло.
Като чул това, по-младият брат пламнал от ревност, разгневил се и отсякъл главата на брат си. Миг след това сърцето му щяло да се пръсне от мъка.
— Как можах да сторя това! — завайкал се той. — Моят брат ме освободи от магията, а аз за благодарност го убих!
Тогава заекът се приближил и предложил да донесе вълшебния корен. Шмугнал се в храстите и не след дълго пристигнал с корена. Мъртвият оживял и даже не останали и следи от раните.
После двамата братя продължили пътя си, а по-малкият казал:
— И двамата сме облечени с царски дрехи, и след двама ни вървят животни. Хайде, като стигнем двореца, да се явим пред царя заедно.
Така и сторили. Когато царят видял двамата мъже, които си приличали като две капки вода, попитал дъщеря си:
— Кой от двамата е твоят мъж?
В първия миг царицата се изплашила и не можала да отговори. Изведнъж обаче тя забелязала кораловите огърлици, които била дала на животните, и извикала:
— Този, зад който вървят животните с кораловите огърлици, е моят истински съпруг!
После всички седнали на трапезата, яли, пили и се веселили чак до късно през нощта. Когато царят и царицата си легнали, тя го попитала:
— Защо през последните няколко нощи слагаше меча си помежду ни? Помислих си, че искаш да ме убиеш.
Тогава царят разбрал колко честен и верен е неговият брат.