— Не пишеше ли и не получаваше ли писма?
— Доколкото ми е известно, не, ваше превъзходителство — домоуправителят се поколеба за миг. — От някои случайно изпуснати думи за миналото му съм останал с впечатление, че жена му го е напуснала. Изглежда, много я е ревнувал — служителят хвърли тревожен поглед към господаря си, но щом видя, че Лин гледа право пред себе си и като че изобщо не го слуша, продължи малко по-самоуверено: — Господин Уан нямаше никакви други средства за препитание, ваше превъзходителство, и беше много пестелив. Едва ли харчеше и грош от заплатата си, никога не наемаше носилка, дори и през свободните си дни. Но навремето трябва да е бил заможен човек, както личеше по някои дребни жестове. Дори си мисля, че е бил знатен сановник, защото понякога, когато го изненадвах, се обръщаше към мен с доста повелителен тон. Мисля, че е загубил всичко, и парите, и високото си положение. Но не изглеждаше, че съжалява. Веднъж ми каза: „Парите не струват нищо, ако не изпитваш наслаждение, докато ги харчиш. Свършиш ли ги, всякакво положение губи блясъка си.“ Доста странно схващане за толкова образован господин, помислих си тогава… ако се осмеля да уточня… ваше превъзходителство.
Лин погледна към домоуправителя си и каза насмешливо:
— Ти, както изглежда, намираш време за пилеене в това домакинство. Занимаваш се с клюки, наместо да надзираваш слугите.
— Оставете човека да говори! — скастри го съдията. После отново се обърна към домоуправителя: — Няма ли никаква възможност да разберем къде е ходил Уан през свободните си дни? Ти трябва да знаеш. Виждал си го да излиза и да се връща…
Домоуправителят сбърчи чело и отговори:
— Ами правеше ми впечатление, че господин Уан винаги изглеждаше оживен на излизане, но се връщаше посърнал. Понякога изпадаше в меланхолично настроение. Но това никога не пречеше на работата му като възпитател, ваше превъзходителство. Винаги с готовност отговарял на всякакви трудни въпроси, каза оня ден за него младата госпожица.
— Заявихте, че Уан е възпитавал само внуците ви — остро се обърна съдията към Лин. — Сега се оказва, че е обучавал и дъщеря ви.
Старейшината изгледа свирепо домоуправителя. Навлажни пресъхналите си устни и отговори кратко:
— Да, допреди два месеца, преди тя да се омъжи.
— Ясно — Ди стана от стола си и нареди на домоуправителя: — Заведи ме в стаята на господин Лин! — после направи знак на Хун да го последва. Лин понечи да се присъедини към тях, но съдията го спря: — Вашето Присъствие не е наложително.
Домоуправителят поведе съдията и Хун през лабиринт от коридори към задната част на обширния дом. Отключи тясна врата, вдигна високо свещта и им показа бедно обзаведена стаичка. В нея имаше само бамбуков нар, просто писалище, стол с права облегалка, бамбукова етажерка с няколко книги и кутия за дрехи от черна кожа. По стените висяха хартиени свитъци, върху които доста изкусно бяха изрисувани с туш орхидеи. Проследявайки погледа на съдията, домоуправителят каза:
— Това беше единственото любимо занимание на господин Уан, ваше превъзходителство. Обичаше орхидеите и знаеше всичко за отглеждането им.
— Нямаше ли господин Уан саксии с орхидеи?
— Не, ваше превъзходителство. Едва ли можеше да си позволи такъв разкош, те са ужасно скъпи.
Съдията кимна. Взе от етажерката няколко томчета с подгънати ъгли на страниците и ги прелисти набързо. Оказаха се евтини издания на романтична поезия. После отвори черната кожена кутия. Беше натъпкана с мъжки дрехи, износени, но от добро качество. На дъното й имаше ковчеже за пари с няколко дребни монети. Ди се обърна към писалището. Чекмеджето нямаше ключалка. Откри обичайните пособия за писане, но не и пари, сметки или някаква разписка. Затвори рязко чекмеджето и попита гневно домоуправителя:
— Кой е претърсвал тази стая в отсъствието на господин Уан?
— Никой не е влизал тук, ваше превъзходителство! — уплашено го увери домоуправителят. — Господин Уан винаги заключваше на излизане, а единственият резервен ключ е у мен.
— Вие сам ми казахте, че господин Уан не е харчел нито грош, нали? Какво е станало със спестяванията МУ за една година? Тук има само дребни грошове.
Домоуправителят поклати стъписано глава:
— Наистина не мога да ви кажа, ваше превъзходителство. Сигурен съм, че никой не е влизал тук. А всички слуги работят при нас от години. Никога нищо не е било открадвано.