— Как така? — завълнува се Алхен. — Ами хармониумът?
— Зная, зная, вокс хуманум. Но да поиска човек да седне някак по-удобно — няма къде. Само едни градински скелета.
— В червения кът има стол — засегна се Алхен, — английски стол. Казват, че е останал още от старата обстановка.
— Ах, добре че стана дума, ами аз не съм видял още вашия червен кът! Как е той по отношение на пожарната охрана? Да не ви изложи? Ще трябва да го видя.
— Моля, заповядайте!
Остап благодари на домакинята за обеда и тръгна.
В червения кът не палеха примуси, незидани печки нямаше, комиците бяха в изправност и редовно се чистеха, но столът, за най-голяма изненада на Алхен, го нямаше. Юрнаха се да търсят стола. Надзъртаха под креватите и под пейките, отместиха, кой знае защо, хармониума, питаха бабичките, които поглеждаха боязливо Паша Емилиевич, но столът не се намери. Паша Емилиевич прояви голямо усърдие при търсенето. Всички се бяха вече успокоили, а Паша Емилиевич се щураше още из стаите, поглеждаше под шишетата за вода, местеше чаените алуминиеви канчета и мърмореше:
— Къде може да бъде? Днес беше тук, със собствените си очи го видях! Смешно е дори.
— Тъжно, момичета — рече с леден глас Остап.
— Просто смешно! — дръзко повтаряше Паша Емилиевич.
В този момент съскащият през цялото време пожарогасител „Еклер“ взе най-горното „фа“, на което е способна само народната артистка на републиката Нежданова, млъкна за секунда и с крясък изпусна първата пенеста струя, която обля тавана и отнесе от главата на готвача дочената му шапка. След първата струя пожарогасителят изпусна втора сивопепелява струя, която повали непълнолетния Изидор Яковлевич. След това „Еклер“ заработи без прекъсване.
Към местопроизшествието се юрнаха Паша Емилиевич, Алхен и всички оцелели Яковлевци.
— Екстра работа! — каза Остап. — Идиотска измишльотина!
Старите жени, останали насаме с Остап, без началство, тутакси започнаха да изказват недоволството си:
— Цялата си рода довлече в дома. Хрантути ги.
— Прасетата с мляко храни, а на нас ни въвира все тая каша.
— Всичко изпомъкна от дома.
— Спокойно, момичета — рече Остап и заотстъпва, — за тая работа при вас ще дойдат от инспекцията на труда. Мене сенатът не ме е упълномощил.
Старите жени не чуваха.
— А пък Пашка Мелентиевич днес изнесе стола и го продаде. С очите си видях.
— На кого? — изкрещя Остап.
— Продаде го — и туйто! Одеялото ми искаше да продаде.
В коридора се водеше ожесточена борба с пожарогасителя. Най-сетне човешкият гений победи и пожарогасителят, смачкан от железните крака на Паша Емилиевич, изпусна последна слаба струя и замлъкна завинаги.
Изпратиха старите жени да мият пода. Инспекторът от пожарната охрана наведе глава и поклащайки леко бедрата си, се приближи до Паша Емилиевич.
— Един мой познат — каза Остап многозначително — също продаваше държавни мебели. Сега е в пандиза.
— Непонятни ми са вашите безпочвени обвинения — отвърна Паша Емилиевич, от когото лъхаше силно на пенливите струи.
— На кого продаде стола? — със звънкащ шепот попита Остап. И Паша Емилиевич, който обладаваше свръхестествен усет, разбра, че ей сега ще го набият, а може дори и с ритници.
— На един прекупвач — отвърна той.
— Адреса?
— За пръв път в живота си го видях.
— За пръв път в живота си ли?
— Кълна се.
— Бих ти натрил муцуната — каза в унес Остап, — само че Заратустра не позволява. Хайде, махай се по дяволите!
Паша Емилиевич угоднически се усмихна и почна да се отдръпва.
— Ей, ти, жертва на аборта — високомерно каза Остап, — хвърли въжето, не вдигай котва. Какъв беше прекупвачът — блондин, брюнет?
Паша Емилиевич се зае да обяснява подробно. Остап внимателно го изслуша и приключи интервюто си с думите:
— Това, разбира се, не се отнася до пожарната охрана.
В коридора към отиващия си Бендер се приближи стеснителният Алхен и му пъхна десетрублева банкнота.
— Това се наказва по чл. 114 от Наказателния кодекс — каза Остап, — даване рушвет на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения.
Парите обаче взе и без да се сбогува с Александър Яковлевич, тръгна към изхода. Вратата, снабдена с мощен механизъм, се отвори много мъчно и го хласна по гърба с тежест от тон и половина.
— Здравата ме халоса! — каза Остап, като търкаше удареното място. — Заседанието продължава!
Глава IX
Къде ви са къдриците?
Докато Остап разглеждаше дом №2 на Старгородското обществено подпомагане, Иполит Матвеевич излезе от вратарската стая и усещайки студ по обръснатата си глава, тръгна по улиците на родния град.