Речта на великия комбинатор събуди сред слушателите различни чувства.
Полесов не разбра своя нов приятел — младия гвардеец.
„Какви деца? — помисли си той. — Защо деца?“
Иполит Матвеевич дори не си даваше труд да разбере нещо. Той отдавна беше махнал с ръка на всичко, седеше мълчалив и от време на време надуваше бузи.
Елена Станиславовна се натъжи.
Никеша и Владя гледаха предано синята жилетка на Остап.
Собственикът на „Бързоопак“ бе извънредно доволен.
„Добре уредено — реши той, — под такава форма и пари могат да се дадат. В случай на успех — моите уважения! Не излезе ли нищо — аз съм петото колело. Помогнал съм на децата и — край!“
Чарушников размени многозначителен поглед с Дядев и оценявайки напълно конспиративното умение на докладчика, продължи да търкаля хлебни топчета по масата.
Кислярски бе на седмото небе.
„Златна глава“ — мислеше той. Струваше му се, че никога досега не е обичал тъй силно безпризорните деца, както тази вечер.
— Другари — продължаваше Остап. — Нужна е незабавна помощ. Трябва да измъкнем децата от хищните лапи на улицата и щети измъкнем оттам. Да помогнем на децата. Нека помним, че децата са цветята на живота. Приканвам ви още сега да направите своите вноски, за да помогнем на децата, само на децата и на никого другиго. Разбирате ме, нали?
Остап извади от страничния си джоб кочан с квитанции.
— Моля да направите вноските си. Иполит Матвеевич ще потвърди моите пълномощия.
Иполит Матвеевич наду бузи и кимна с глава. Сега дори недосетливите Никеша и Владя и вечно улисаният шлосер разбраха скрития смисъл на алегориите на Остап.
— По старшинство, господа — каза Остап, — ще започнем с уважаемия Максим Петрович.
Максим Петрович почна да се върти на стола и едва му се откъснаха от сърцето тридесет рубли.
— При по-добре времена ще дам повече! — заяви той.
— По-добрите времена скоро ще настъпят — рече Остап. — Впрочем това не се отнася до безпризорните деца, които представлявам в този момент.
Никеша и Владя дадоха осем рубли.
— Малко е, млади хора.
Младите хора поруменяха.
Полесов изтича до вкъщи и донесе петдесет.
— Браво; хусар! — каза Остап. — За хусаря-частник о мотор това на първо време е достатъчно. А какво ще каже търговското съсловие?
Дядев и Кислярски дълго се пазариха и оплакваха от обмяната. Остап бе неумолим.
— Считам тези разговори за излишни в присъствието на Самия Иполит Матвеевич.
Иполит Матвеевич кимна. Търговците пожертвуваха в полза на дечицата по двеста рубли.
— Всичко четиристотин осемдесет и осем рубли — обяви тържествено Остап. — Ех! Дванадесет рубли не стигат да закръглим сумата.
Елена Станиславовна, която дълго се въздържа, отиде в спалнята и донесе чантичката си с недостигащите дванадесет рубли.
Останалата част от заседанието бе претупана набързо и имаше по-малко тържествен характер. Остап започна да се шегува. Елена Станиславовна съвсем се разнежи. Гостите постепенно се разотидоха, след като се сбогуваха почтително с организаторите.
— За деня на следващото заседание ще ви бъде съобщено специално — казваше Остап на сбогуване, — най-строга дискретност. Акцията за подпомагане на децата трябва да бъде запазена в тайна… Това впрочем е само във ваш личен интерес.
При тия думи Кислярски помисли да даде още петдесет рубли, но да не идва повече на никакви заседания. Той едва се сдържа.
— Е — каза Остап, — да тръгваме. Надявам се, че вие, Иполит Матвеевич, ще се възползувате от гостоприемството на Елена Станиславовна и ще пренощувате у нея. Пък и за конспирацията е полезно да се разделим за известно време. Аз тръгвам.
Иполит Матвеевич отчаяно смигаше На Остап, но той се направи, че не забелязва и изскочи на улицата.
Когато отмина квартала, изведнъж си спомни, че в джоба му лежат петстотин честно спечелени рубли.
— Файтонджия! — викна той. — Карай във „Феникс“!