— Не оставят човека да си поспи! — измърмори кутийка №2.
В третата кутийка радостно засъскаха:
— При Колка дойдоха от милицията. Заради вчерашното стъкло. В петата кутийка мълчаха. Там цвилеше примус и се чуваха целувки.
Остап бутна вратата с крак. Цялото шперплатово съоръжение се разклати и концесионерите се вмъкнаха в килийката на Колка. Картината, която се откри пред погледа на Остап, въпреки цялата си външна невинност, беше ужасна. В стаята имаше само един матрак на червени ивици, поставен върху четири тухли. Но не това обезпокои Остап. Мебелировката в стаята на Колка отдавна му бе позната. Не го учуди и Колка, седнал на матрака с обувки. Но до него седеше едно такова небесно създание, че Остап веднага помръкна. Такива момичета никога не са делови познати — прекалено сини им са очите и гладка шията. Това са любовници или, още по-лошо — съпруги, и то любими съпруги. И наистина Колка наричаше създанието Лиза, говореше и на „ти“ и й се плезеше.
Иполит Матвеевич свали касторената си шапка. Остап извика Коля в коридора и там те дълго си шепнаха.
— Прекрасно утро, госпожице — каза Иполит Матвеевич.
Синеоката госпожица се засмя и без каквато ида било връзка със забележката на Иполит Матвеевич започна да разказва какви глупаци живеят в съседната кутия.
— Нарочно палят примуса, за да не се чува как се целуват. Но вие разбирате, че това е глупаво. Ние всичко чуваме. Те наистина вече нищо не чуват от своя примус. Искате ли ей сегичка да ви покажа? Слушайте!
И жената на Коля, разбрала всички тайни ни примуса, викна високо:
— Звереви са глупци!
Зад стената се чуваше адското съскане на примуса и звучни целувки.
— Виждате ли? Нищо не чуват. Звереви са глупци, дръвници и психопати. Виждате ли!…
— Да — каза Иполит Матвеевич.
— А ние не употребяваме примус. Защо? Ходим да се храним във вегетарианската гостилница, макар аз да съм против вегетарианската храна. Но когато се оженихме с Коля, той мечтаеше как заедно ще ходим във вегетарианката. И ето че ходим. Аз много обичам месо. А там поднасят кюфтета от юфка. Само че, моля ви се, вие нищо не казвайте на Коля…
В този момент Коля и Остап се върнаха.
— Е, няма как, щом при тебе съвсем не е възможно да останем, ще отидем при Пантелей.
— Правилно, момчета — викна Коля. — Идете при Иванопуло. Той е наш момък.
— Идвайте ни на гости — каза жената на Коля, — много ще се радваме с моя мъж.
— Пак гости канят! — възмутиха се в крайната кутийка. — Като че ли малко гости им идват!
— А вие, глупци, дръвници и психопати, не е ваша работа! — каза жената на Коля, без да повишава глас.
— Чуваш ли, Иван Андреевич — завълнуваха се в крайната кутийка, — жена ти оскърбяват, а ти мълчиш.
Обадиха се невидимите коментатори и от другите кутийки. Словесната пукотевица се засилваше. Съдружниците слязоха долу, у Иванопуло.
Студентът го нямаше. Иполит Матвеевич драсна клечка кибрит. На вратата имаше бележка:
— Не е голяма беда — каза Остап, — аз зная къде е ключът.
Той пошари с ръка под огнеупорната каса, намери ключа и отвори вратата.
Стаята на студента Иванопуло имаше същите размери като стаята на Коля, само че бе ъглова. Едната й стена беше тухлена, с което студентът много се гордееше. Иполит Матвеевич забеляза с прискърбие, че студентът няма дори матрак.
— Чудесно ще се наредим — каза Остап, — прилична кубатура за Москва. Ако и тримата легнем на пода, дори ще остане малко място. А Пантелей е едно магаре! Интересно къде ли е дянал матрака?
Прозорецът гледаше към уличката. По нея се разхождаше милиционер. Насреща, в къщичка, построена в стила на готическа кула, се помещаваше легацията на малка държавица. Зад желязната ограда играеха на тенис. Бялата топчица летеше. Чуваха се кратки възгласи.
— Аут — каза Остап, — играта е от ниска класа. Но хайде да си починем.
Концесионерите постлаха вестници на пода. Иполит Матвеевич извади малката възглавничка, която носеше със себе си.
Остап се просна върху телеграмите и заспа. Иполит Матвеевич отдавна вече спеше.
Глава XVII
Граждани, уважавайте матраците!
— Лиза, хайде да вървим да обядваме!
— Не ми се яде. Вчера нали обядвах.
— Не мога да те разбера!
— Няма да дойда да ти ям фалшивия заек.
— Глупаво постъпваш.
— Не мога да се храня с вегетариански кренвирши.
— Днес ще ядеш пудинг с ябълки.
— Нещо не ми се ще.
— Говори по-тихо. Всичко се чува.
И младите съпрузи преминаха към драматичен шепот.