— Много съм поласкан от доверието… — започна Дядев, но в същия миг го прекъсна почервенелият Чарушников.
— Този въпрос, господа — каза той с пресилване в гласа, — би трябвало да се поизясни.
Той се стараеше да не гледа Дядев.
Собственикът на „Бързоопак“ разглеждаше с високомерие ботушите си, по които се бяха полепили дървени стърготини.
— Не възразявам — промълви той, — нека балотираме. Тайно или явно гласуване?
— По съветски не ни трябва — обидено каза Чарушников, — да гласуваме честно, по европейски — тайно.
Гласуваха с листчета. За Дядев бяха подадени четири бележки. За Чарушников — две. Някой се беше въздържал. По лицето на Кислярски се виждаше, че е той. Не му се искаше да разваля отношенията си е бъдещия губернатор, който и да беше той.
Когато треперещият от вълнение Полесов оповести резултатите от честното европейско балотиране, в стаята настъпи тягостно мълчание. Всеки избягваше да гледа Чарушников. Провалилият се кандидат за губернатор седеше като опозорен.
Елена Станиславовна го съжаляваше. Тя бе гласувала за него.
Другия глас ловкият в изборните работи Чарушников бе подал сам за себе си. Добрата Елена Станиславовна тутакси каза:
— А за кмет предлагам все пак да бъде избран мосю Чарушников.
— Защо все пак? — обади се великодушният губернатор. — Не все пак, а именно него и никого другиго. Обществената дейност на господин Чарушников ни е много добре известна.
— Съгласни, съгласни! — завикаха всички.
— Да смятаме ли избрания за утвърден?
Опозореният Чарушников се оживи и дори запротестира:
— Не, не, господа, моля да се гласува. За кмет дори по е необходимо да се гласува, отколкото за губернатор. Щом вие, господа, искате да ми окажете доверие, то моля, много ви моля, гласувайте!
В празната захарница се изсипаха листчета.
— Шест гласа „за“ — каза Полесов — и един въздържал се.
— Поздравявам ви, господин кмете! — каза Кислярски, по чието лице бе изписано, че и този път пак той се е въздържал. — Поздравявам ви!
Чарушников цъфна.
— Остава да се освежим, ваше превъзходителство — каза той на Дядев. — Полесов, я изтичай в „Октябрь“. Пари имаш ли?
Полесов направи тайнствен жест с ръка и изчезна. Временно преустановиха изборите и ги продължиха по време на вечерята.
За окръжен училищен инспектор набелязаха бившия директор на дворянската гимназия, сега букинист, Распопов. Много го хвалеха. Само Владя, изпил вече три чаши водка, тутакси запротестира:
— Не бива да го избираме. На матурата ми писа двойка по логика. Всички се нахвърлиха върху Владя.
— В такъв решителен момент — викнаха му — не бива да се мисли за собственото благо! Помислете за отечеството.
Така бързо проагитираха Владя, че и той самият гласува за своя мъчител. За Распопов гласуваха всички при един въздържал се.
За поста председател на борсовия комитет предложиха Кислярски. Той не възрази, но за всеки случай при гласуването се въздържа.
Прехвърляйки през паметта си роднини и познати, избраха: полицейски началник, управител на Палатата за проби на благородни метали, акцизен, данъчен и фабричен инспектор; попълниха ваканциите за окръжен прокурор, председател, секретар и членове на съда; набелязаха председатели на земската и търговска управа, попечителство за децата и най-сетне управа на еснафското сдружение. Елена Станиславовна бе избрана за попечителка на дружествата „Капка мляко“ и „Бялото цвете“. Поради младостта им Никеша и Владя бяха назначени като чиновници за специални поръчения при губернатора.
— Из-звинете! — извика неочаквано Чарушников. — На губернатора цели два чиновника! А на мене?
— На кмета — каза кротко губернаторът — по щат не се полагат чиновници за специални поръчения.
— Е, добре, тогава секретар.
Дядев се съгласи. Поокопити се и Елена Станиславовна.
— Не може ли — започна тя плахо, — при мене има един млад човек, много мил и възпитан момък. Син на мадам Черкесова… Много, много мил, много способен… Сега е безработен. Записан е в трудови резерви. Дори карта има. Бяха му обещали да го настанят тия дни в съюза… Не може ли да го вземете при себе си? Майка му ще бъде много благодарна.
— Вярвам, че ще може да се нареди — каза снизходително Чарушников, — как гледате вие на това, господа? Добре. Изобщо мисля, че ще се нагласи.
— Е, какво — обади се Дядев, — май че, общо взето… всичко е в ред, а? Всичко почти, нали?
— Ами аз? — прозвуча ненадейно креслив, възбуден глас.
Всички се обърнаха. В ъгъла до папагала стоеше съвсем разстроеният Полесов. Сълзи напираха през черните мигли на Виктор Михайлович. Всички много се засрамиха. Гостите изведнъж се сетиха, че пият водката на Полесов и че той изобщо е един от главните организатори на старгородския клон на „Меча и ралото“.