— Искам да започнем една малка война. Искам шайката на Карлос да изчезне. Искам лодките му да излязат от употреба и искам да пипна самият Карлос. След това ще се заемем с Тейлър.
Нулън се замисли.
— Това не е проста работа. Хората му са опасни.
Фенър се ухили хладно.
— Ще ги изненадаме, приятелче. Ще ги накараме да тичат в кръг. Кой можеш да пуснеш срещу Карлос? Имаш ли биячи?
Нулън кимна.
— Знам едни хора, които биха го направили срещу изгодно предложение.
— О’кей, тогава твоята работа е да им дадеш каквото искат. Аз ти спестих десет бона, така че можеш да похарчиш някоя и друга пара. Защо Тейлър ти даде тези мангизи?
Нулън отмести поглед. Фенър се наведе напред.
— Слушай, плъх! Ако не разговаряш откровено с мен ще те хвърля на вълците! По дяволите! Толкова си зелен, че и във ваната трябва да влизаш със спасителен пояс! Казвай нещастнико!
Нулън дръпна стола си назад.
— Тейлър не искаше да дам развод на Глори — каза той навъсено. — Затова ми даде парите. После взе да си ги иска.
Фенър изсумтя подигравателно.
— Приятна компания сте, няма що — каза той и стана. — Покажи ми биячите.
— Не съм казвал, че ще го направя — възпротиви се Нулън.
— Ако продължаваш така, ще те цапардосам след секунда — каза му Фенър. — Забрави, че имам нещо общо с ченгетата. Този град за мен не означава нищо. Искам Карлос и шайката му да се разкарат оттук и ще се забавлявам докато гледам как си тръгват. След това се махам и аз. От теб зависи, дали ще се намесиш и дали ще станеш първа цигулка, когато ги няма.
Нулън стана.
— Мисля, че тази работа е опасна, но щом поставяш въпроса така… Ще видя как ще тръгне.
Излязоха заедно. След четири минути с кола се озоваха пред една зала за билярд на „Дювъл стрийт“. Нулън влезе първи, Фенър го последва. Барманът кимна на Нулън и той влезе в една врата в дъното.
Петима мъже бяха наобиколили една билярдна маса, под две зелени лампи, и сгъстяваха атмосферата с цигарен дим.
Когато Нулън и Фенър влязоха, всички веднага вдигнаха глави. Един от тях остави щеката на поставката и се измъкна навън.
Безизразните им лица плуваха в дима, а студените им очи станаха неспокойни. Нулън посочи Фенър с пръст.
— Този се казва Фенър. Има някои идеи за бандата на Карлос. Смята, че е време да я изгоним от града.
Всички погледи се отправиха към Фенър. След това един висок мъж с цепната брадичка и влажни жестоки очи каза:
— Така ли? Добра идея. На всички ни ще уреди бляскави погребения, без съмнение.
Фенър каза тихо:
— Запознай ме с момчетата.
Нулън започна:
— Това е Скейф — посочи този, който беше заговорил, — Скалфони е със зелената риза, Кемерински е този с щеката, а Мик Алекс е с присвитите очи.
Фенър си помисли, че това е добра сбирщина плъхове. Кимна им.
— Хайде да си поговорим — каза той и се запъти към високите столове, поставени край масата за билярд. — Ще пийнем ли по нещо?
— Кой е този тип, шефе? — попита Скейф.
Нулън се усмихна кисело:
— Той е хитър. Няма да пропаднете с него.
Всички седнаха на една пейка и зачакаха бармана да донесе питиетата. Фенър каза:
— Това е мое парти, Нулън ще плати.
Скалфони, дребен сух италианец, каза:
— След малко имам среща с една дама. По-добре веднага да преминем към въпроса.
Останалите изсумтяха. Фенър каза:
— Карлос прекалено дълго се е задържал като едра риба в този град. Трябва така да го опарим, че да се махне. Искам вие да се заловите с това. Не става дума за пикник. Това е война.
— Колко струва?
Фенър погледна към Нулън.
— Това е твоя грижа.
Нулън се замисли, после каза:
— По две хиляди на всеки и сигурна работа, когато поема нещата в свои ръце.
Кемерински зачопли замислено носа си.
— Смяташ да поемеш бизнеса на Карлос?
Нулън поклати глава.
— Не. Моят бизнес е много по-добър от неговия. Остави това на мен.
Кемерински погледна Скейф.
— Две хилядарки не са кой знае колко пари, но пък с удоволствие бих пръснал онази шайка, ако има как да се отърва след това.
Скейф каза:
— Да бъдат три хиляди.
Нулън поклати глава.
— Не става — каза той. — Две са предостатъчно.
Последва тишина, после Алекс с присвитите очи каза:
— Аз съм готов.
Другите се поколебаха, после се съгласиха. Фенър изду бузи. „Дотук добре“ — помисли си той.
— Ще ни трябва лодка. Някой от вас има ли моторница?
Кемерински каза, че има. Фенър кимна.
— На север от Кий Ларго има едно място, което се нарича Блек Сизър Рок. Там Карлос държи лодките си. Там Тейлър поема китайците и ги отвежда. Можем да отидем да хвърлим едно око на това селце.