ВИОЛА
И на години също като вас.
КНЯЗЪТ
Какво? Че много стара! Не, жената
по-млада трябва да е от мъжа си,
тогава тя към него се пригажда,
за да държи сърцето му до края;
защото, момко, можем да се хвалим,
но чувствата у нас са по-нетрайни,
повърхностни, несигурни, летливи,
отколкото у тях.
ВИОЛА
Уви, така е!
КНЯЗЪТ
Затуй избирай любовта си млада.
Жената, знай, е розов цвят през май.
Разкошна е, но твърде кратко трай.
ВИОЛА
А някога дори окапва вяла,
едва до съвършенство доживяла!
Влиза отново Турио, следван от Шута.
КНЯЗЪТ
Ела, изпей ни песента от снощи!
Цезарио, послушай я и ти!
Тя стара е, но проста и сърдечна.
Старици си я спомнят край чекръка
или на стана, и моми я пеят,
потраквайки с иглите за дантели.
Наивна и невинна, тя припомня
със искреното си любовно чувство
доброто старо време.
ШУТЪТ
Мога ли да започна, ваша светлост?
КНЯЗЪТ
Да, пей!
Музика.
ШУТЪТ (пее)
„Ах, ела, ах, ела, смърт,
загърни ме във мрачен покров!
Ах, елмаз, ах, елмаз твърд
е сърцето на мойта любов!
Ковчега ми със черна пръст
зарийте вие
и мястото шумакът гъст
да скрие!
Даже цвят, даже цвят ням
да не казва къде съм зарит!
Даже брат, даже брат сам
да не сяда до надпис изтрит!
И спомен вече отзвучал
да не събужда
в сърцата влюбени печал
без нужда!“
КНЯЗЪТ
Вземи за своя труд!
ШУТЪТ
Какъв труд, княже! Аз пея за свое удоволствие!
КНЯЗЪТ
Тогава удоволствието плащам.
ШУТЪТ
Тук си прав, княже. За удоволствията се плаща рано или късно.
КНЯЗЪТ
Сега прости ми, че ще се простим.
ШУТЪТ
Да те закриля богът на меланхолията и кажи на шивача си да ти шие винаги дрехите от преливаща се тафта, защото душата ти мени всеки миг оттенъците си като опал. Такива постоянни люде като тебе, княже, би трябвало да бъдат качвани на кораби и пускани да плават към пристанището, което им хрумне, по курса, който им скимне, и според вятъра, който духне. Щастлив път, ваша светлост!
Излиза.
КНЯЗЪТ
Останалите, моля, да излязат.
Турио и другите освен Виола излизат.
Цезарио, иди за втори път
при мойта повелителка жестока.
Кажи й, че за чистото ми чувство
без стойност са нечистите земи,
че аз съм безразличен към благата,
с които е дарена от Съдбата,
че само тез съкровища, които
Природата е пръснала във нея,
привличат мощно моята душа!
ВИОЛА
Но ако тя не ви обича, княже?
КНЯЗЪТ
Не може да ми отговори тъй!
ВИОЛА
А да речем, че някоя жена —
съвсем възможен случай! — ви обича
тъй, както вий — Оливия. И вие
й отговорите: „Не ви обичам“,
ще бъде ли тя умна, ако каже:
„Не може да ми отговаря тъй!“
КНЯЗЪТ
Къде ти крехко тяло на жена
ще удържи бушуване подобно
на моето! На женското сърце
вместимост липсва, за да може в него
да се помести част от мойта страст.
В жената чувството е от небцето,
а не отвътре, и минава бързо
в пресищане, а после във отврата.
А любовта във мене е море,
тя гълта всичко и не може нивга
да се задоволи. Не ми сравнявай
онуй, което би могла да чувства
жена към мене, с чувството, което
към дивната Оливия влече ме!
ВИОЛА
Все пак аз знам…
КНЯЗЪТ
Какво ли знаеш ти!
ВИОЛА