ВИОЛА
Какви пари?
За помощта, която тъй учтиво
оказахте ми, и зарад бедата,
в която се намирате, на, ето,
от скромните ми средства ще ви дам
назаем една част. Не съм богат,
това е половината от всичко,
което имам.
АНТОНИО
Как? Не ща да вярвам!
Нима от мене ще се отречете?
Възможно ли е моите услуги
въздействие да нямат върху вас?
Недейте ме в бедата изкушава,
че, току-виж, оказал съм се толкоз
безволен, че самичък да изтъкна
как много ми дължите!
ВИОЛА
Аз не помня
да съм ви длъжен и не ви познавам.
Неблагодарността е според мене
по-лоша от пиянството, лъжата,
бъбривостта… от всичките пороци,
които тровят слабата ни кръв.
АНТОНИО
О, небеса!
ВТОРИ СТРАЖ
Човече, губим време!
АНТОНИО
Две думи! Аз измъкнах този момък
от челюстите страшни на смъртта
и после го лекувах с нежна обич,
не, с обожание към туй лице,
което обещаваше — тъй мислех —
неземна добродетел!…
ПЪРВИ СТРАЖ
Всичко туй
не ни засяга. Времето тече!
АНТОНИО
Но колко грозен идол се оказа
туй мое божество! Себастиан,
опозори ти дивната си външност!
Но тялото не знае грозота;
тя само на духа ни е черта
и няма друг сакат човек освен
тоз, който е със дух осакатен.
Добро и хубост заедно вървят,
а хубавото зло е празен съд,
изписан от Лукавия!
ПЪРВИ СТРАЖ
Той май че
се е побъркал!… Тръгвай! Стига думи!
АНТОНИО
Водете ме!
Излиза със Стражите.
ВИОЛА
Словата му изглеждаха такива,
че сякаш яростта му бе правдива!
Като че ли си вярваше! О, Боже!
Не, не, не вярвам! Ах, да ще да може
наистина тоз доблестен пират
да ме е взел за родния ми брат!
СЪР ТОБИ
Ела, рицарю! Хайде, Фабиан! Струва си да си пошепнем по този повод някоя и друга мъдра мисъл.
ВИОЛА
Той каза точно тъй: „Себастиан!“
А брат ми беше двойник мой излян —
погледна ли се в свойто огледало,
лицето му аз виждам оживяло;
а и нали уших си за утеха
еднаква като неговата дреха!
Дано сте се смилили, вихри диви!
Вълни, дано били сте милостиви!
Излиза.
СЪР ТОБИ
Подло и безчестно хлапе! И пъзливо като заек! Подлостта му си пролича от това как се отрече от приятеля си, когато оня изпадна в беда. А за страхливостта му Фабиан да ти каже!
ФАБИАН
Страхливо, и то прекалено. Просто направило си е кумир от страха!
СЪР АНДРЮ
Сто хиляди дяволи, ще го стигна и пребия от бой!
СЪР ТОБИ
Пребий го, но без да вадиш хладно оръжие!
СЪР АНДРЮ
Да не съм рицар, ако…
Излиза.
ФАБИАН
Елате да погледаме развитието на събитието!
СЪР ТОБИ
Обзалагам се на колкото щеш, че пак ще излезе в морето дупка!
Излизат.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Улица пред дома на Оливия.
Влизат Себастиан и Шутът.
ШУТЪТ
Значи искате да ме убедите, че не сте този, за когото съм пратен?
СЕБАСТИАН
Върви! Върви, ти казвам! Ти си смахнат.
Измитай се!
ШУТЪТ
Добре изиграно. Съгласен: ние с вас не сме се и виждали, моята господарка ме е пратила да поканя друг, вие не сте господин Цезарио, този нос не е моят нос и всичко, което е тъй, е съвсем инак.
СЕБАСТИАН
Лей другаде безумството си, драги!
Не ме познаваш!
ШУТЪТ
„Лей другаде!“ Задигнал е този израз от някой големец и сега го прилага към един шут. Да лея безумството си! Уплашва ми се окото, като гледам колко изтънчен е станал напоследък този свят от простаци. Слушай какво: я си поразкопчай малко маниерността и ми кажи какво да направя с господарката си. Да излея ли пред нея, че ще дойдеш?